Познавам Богдана Денчева от първите години на нейните почти 27 и затова ми е трудно да ви я опиша с малко думи. Всъщност, тя може да бъде толкова енергична и да говори толкова бързо, че едва ли има човек, способен да я побере в рамка и да ви поднесе определението за нея на тепсия. Но през изминалата година се случи нещо, което я представя по-силно от всяка дума и всяко определение. Богдана стана учител на „Заедно в час“. И ако имате идея що за инициатива е това, значи имате и някаква идея за момичето, чрез което избрахме да ви я представим!
Когато Богдана съобщи на семейството си, че е решила да кандидатства за учителско място в програмата, беше януари-февруари. Но някъде около ноември за пръв път ми спомена за „Заедно в час“. Свързвам го с Деня на народните будители. Нищо, че в България все по-малко хора правят връзката между будителите и учителите и че на един млад човек му отнема няколко месеца време да признае на близките си, че се отказва от заплатата си в известна рекламна агенция, с перспективата да отиде да преподава на село, в провинциално градче или в краен квартал.
„Будители“ обаче е точно на мястото си.
И неслучайно човек кандидатства, за да заеме своето в „Заедно в час“.
Организацията е подкрепена от фондация „Америка за България“ и е партньор в Teach For All – глобална мрежа от независими организации, заети в социалната сфера. Внимателно избира хора (ситото включва три етапа на прецизна селекция), които да обучава за преподаватели по международен модел, като липсата на опит и педагогическо образование не е проблем, а се наваксва с помощта на университет партньор на програмата.
Крайната цел е в час да влязат мотивирани преподаватели с лидерски заложби, които с голяма всеотдайност и с креативен подход да запълват пропастта в постиженията, възможностите и реализацията на учениците и да дават наистина качествено образование на всяко дете, без оглед на училището, което то посещава, мястото, на което живее, и финансовите възможности на родителите му.
Красиво казано, но трудно постигнато в грозната ни действителност. Това, разбира се, са мои думи. Богдана не би казала така просто защото тя не разсъждава така. Като човек, който намира разрешения във всяка ситуация и който с лекота очарова всяка аудитория, тя е (не)типичният лидер и е позитивна до мозъка на костите си и до точките в края на изреченията си. В последното ви оставям да се убедите сами…
Боги, работеше в известна рекламна агенция, когато реши да кандидатстваш за програмата. Как се реши на тази промяна?
На пръв поглед двете сфери са много различни, но поне за мен са свързани, затова промяната е по-плавна, отколкото изглежда. Рекламата има свои начини да прави света красиво място – с щастливи лица на успели хора, с думи, които всички имаме нужда да чуваме, изобщо с представата за един по-добър живот, който всички заслужаваме. „Заедно в час“ на свой ред вярва, че децата заслужават по-добър живот и могат да бъдат щастливи, когато успехът не зависи от това, къде си роден и какво можеш да си купиш, а колко нови думи можеш да научиш, разгръщайки потенциала, който вече имаш, за да убедиш света, че красивото в него си самият ти.
Ако университетът обаче не дава на рекламния бизнес подготвени кадри, а училището не дава на университета подготвени ученици, рискуваме да виждаме по магистралите билбордове с правописни грешки, а междувременно винаги ще има правила за спазване и коментари, че сме неграмотна нация и затова хората са без работа. Един креативен рекламист ще махне с ръка и няма да се съгласи с това, защото има развити механизми за самооценка. Но децата? Представяш ли си колко често чуват, че ако не направят нещо или направят нещо грешно, ще има това и това лошо последствие? Получава се интересен парадокс – че на възрастните им е простено да грешат, а на децата не, когато трябва да е точно обратното. Този извод ме провокира и реших да опитам, защото от известно време следях програмата.
Сега съм там, където всичко започва и където възрастните могат на воля да се учат от грешките си, докато са в най-вълшебния си и активен период на учене: когато са деца. Но съм голяма късметлийка, защото работата ми в сферата на комуникациите ми е помогнала да развия умения, които са изцяло приложими в учителската професия: планиране, приоритизиране, презентиране, фокус върху резултатите, аналитично мислене и още.
Масово е схващането, че учителството е неблагодарна професия, изгубена кауза, задънена улица дори. Защо ти не се спря пред тези клишета?
Може би е наследство отново от предишната ми сфера на работа, но масовите схващания, които имат нужда от побутване в правилната посока, за мен са най-интересните проекти. Исках да видя дали клишетата са верни и ако не са, да съдействам за това позитивните нагласи да излязат на повърхността.
Един от често срещаните стреотипи е, че учителят работи по няколко часа на ден, а след това си почива цяло лято. И преди да стана учител, не вярвах, че е така, но сега със сигурност знам, че е клише. Часовете работа са много и интензивни – подготовката на един-единствен урок е нещо като подготовката на цяло мини представление, разписано по минути, с точно определен реквизит. Освен това работиш и с родителите, колегите учители, с други заинтересовани страни.
Относно заплащането – не е тайна, че може да бъде много по-мотивиращо. Рано или късно ще стигнем до там, дотогава обаче навсякъде ще продължава да има прекрасни деца и няма как да кажем на 15 септември да не идва. Затова по-скоро си мисля, че учителството става задънена улица, ако хората – не само действащите преподаватели, а всички хора, забравим да празнуваме и големите, и малките индивидуални успехи. Защото има деца, за които успех е днес да могат да напишат 2 букви, а на 16 септември – 3, докато по редица причини други деца вече пишат всички 30.
Мисля си и че в един идеален свят образованието не би трябвало да бъде кауза – то е гражданско право, политика на съответната държава, дори икономически инструмент, с който дадено общество да инвестира в своето бъдеще. Когато обаче един професионален елит не може да се защити, защото е загубил вярата в самия себе си, значи има нужда от подкрепа и от това да приемем, че имаме още работа за вършене. Хубавото е, че всъщност има много подходящи хора, които могат да вършат точно това.
Кое прави преподавателя добър учител?
Свързвам го с предходния ти въпрос: според мен е индивидуалният подход към всяко дете, като правя уговорката, че това със сигурност не е единственият възможен отговор. Тук мога да ти дам конкретен пример. В един от уроците ми по време на Лятната академия (един от елементите в професионалната ми подготовка за влизане в училище) целта на урока, съобразена със стандартите за 6 клас, беше с учениците да четем английски поеми изразително и да им поставяме различни заглавия. Бях решила, че връзката между поемите и живия живот е много голяма, понеже текстовете на рап песните са си едни истински поеми сами по себе си. Отивам, споделям с децата тази „желязна“ метафора, очаквайки да се вдъхновят, защото съм помислила за примери от тяхното ежедневие, а някои от тях казаха: „Ама, госпожо, ние всъщност не харесваме рап!“. Ако преди това бях отделила повече време да науча още малко за техните индивидуални интереси, например каква музика точно слушат, нямаше да се налага да измислям в движение как по-добре да им разкажа защо този урок е практически полезен за тях.
Даде няколко мигли в жертва на стреса при подготовката ти за програмата. Кои са трудните моменти в нея и какво те мотивира, когато те застигнат?
За мен натоварването по време на обученията всъщност не беше трудно. Ако си с нагласата, че си на път да се научиш как да правиш нещо велико, след като си получил уникалния шанс да се развиеш в чисто нова професия за много кратко време с подкрепа, премислена в изключителен детайл, просто работиш здраво и с усмивка, дори когато не изглежда лесно, и резултатите не закъсняват.
Относно миглите – те бяха непредвиден индикатор за баланса, който винаги търсим между работата и личното време, и бяха източник на още една метафора: че учителят е огледало, в което децата се оглеждат всеки ден. Наистина от нас зависи те да видят в очите ни най-красивия си образ. Ето това ме мотивира. Мотивира ме и голямата отговорност, която вече нося за тези деца – стараеш се да мигаш възможно по-рядко, за да не изпуснеш нито един детайл и нито един техен сигнал дали са с теб по пътя към целта.
Какъв е ключът към креативното преподаване?
О, има цяла връзка ключове! Иначе този, който поне при мен е винаги подръка, е да се поставиш на мястото на децата. Да си отделиш малко време и да седнеш не техния чин преди часа, за да помислиш как твоят урок, презентация, видео, текст на дъската изглежда от тяхната перспектива. Ще бъде ли достатъчно четимо, цветно, достатъчно силно, трудно, така че да развият потенциала си, достатъчно забавно? Общо взето, да отстъпиш от дъската и от центъра на класната стая и да се опиташ да бъдеш любопитен и непредубеден заедно с тях, за да си представиш как това, което ти самият знаеш от много отдавна, ще прозвучи на някого, който го чува за първи път.
Може ли този стил на преподаване да бъде научен, или е въпрос на талант, нагласа, възможности?
Понеже вече вярвам, че всичко може да бъде научено с подходящия подход, отговорът ми е: да, може, не е само въпрос на талант, нагласа и възможности, но със сигурност помага да пуснеш креативния си дух на свобода. Децата го очакват и самите те могат да те учат на това.
Разпределена си да преподаваш английски език в СОУ „Христо Смирненски“ в Стара Загора. С какви мисли си пред прага на училището в първия учебен ден?
Щастлива съм! С лека предстартова треска, но уверена, че всичко ще бъде наред. Училището е голямо, има много деца и страхотен учителски колектив, който ме посрещна много топло и всички много ми помагат. Вече знам, че ще преподавам на едни от най-малките (3 клас) и на едни от най-големите (9, 11 и 12 клас), което е голямо предизвикателство, но нямам търпение да ги видя и активно подготвям необходимите материали за часовете. А Стара Загора е топла и зелена и е моят шанс да опозная още едно от кътчетата на България. С учениците ви чакаме на гости!
На добър заедно-в-час от нас!
Много благодаря. Слънчев и успешен 15 септември на всички ученици и учители!
