Ще поговорим за есента в книгите. Започваме с края на лятото, разбира се…
“Очакваше се да бъдете тъжни през есента. Част от вас умираше всяка година, когато листата капеха от дърветата и техните клони остава голи срещу вятъра и студа. Но знаехте, че така, както реката ще потече отново, след като е замръзнала, така винаги щеше да дойде пролетта. А когато студените дъждове продължаваха и убиваха пролетта, сякаш един млад човек е умрял напразно.”
“В никое друго време (в сравнение с есента) Земята не позволява да бъде вдишана с едно ухание – узрялата Земя; ухание, което по никакъв начин не отстъпва на аромата на морето, горчиво, когато се доближава до вкусването, и по-медоносно сладко, когато усещаш, че докосва първите гласни струни. Съдържащо дълбочина вътре в себе си, тъмнина, почти наподобяваща гроб.”
“За нея удоволствието от подобна разходка се състоеше във физическата умора и радостта от хубавия ден, в последните усмивки на годината, отправени към жълтокафявите листа и посърналия жив плет, в това, че можеше да повтаря някои от хилядите поетични описания на есента – сезонът, оказващ някакво странно, неуловимо въздействие върху чувствителните и възвишени хора, сезонът, който бе изтръгнал от всеки добър поет поне едно описание или няколко прочувствени реда.“
“През есента събирам всички мои грижи и ги заравям в градината си. Когато пролетта отново дойде, тогава в градината израстват красиви цветя.”
Халил Джубран в Пророкът
“Толкова съм щастлива, че живея в свят, в който има октомври!”
“Когато се захлади през есента, животът започва наново.”