Архитект, дизайнер или скулптор? Томас Хедъруик е и трите накуп. Британецът, който кара мостовете да се целуват, проектира катедрала от семена и превръща сградите в тропически гори.
Лондончанинът успява да намери красотата в най-простите и семпли форми, за да им придаде уникалност чрез иновативния начин, по който използва материалите за направата на творенията си. През последните няколко години името му нашумя около проекти като
култовата Катедрала от семена
която представляваше британския павилион на международното изложение в Шанхай през 2010 г. и един от последните модели лондонски автобуси.
Катедрала от семена
Звездата на Томас Хедъруик изгрява още като студент в Кралската академия по изкуствата. Там негов наставник е сър Терънс Конран.
Прочутият британски дизайнер веднага забелязва дарбата на възпитаника си да мисли мащабно и да подрежда простите материали и форми в гениални композиции. Конран е впечатлен от плана на ученика си за белведер, направен от две
изкривени купчини брезов шперплат
и за да му помогне да реализира конструкцията го кани да работи в дома му в провинцията. Няколко години по-късно, когато Хедъруик развива потенциала си, Терънс Конран е категоричен, че в негово лице вижда “Леонардо да Винчи на нашето време”.
Любовта към простите форми Хедъруик наследява от майка си, с която прекарва доста време в магазина ú за мъниста. Тогава Томас забелязва красотата на малките неща.
“Там гледах големия мащаб на сградите и открих, че сградите, които бяха около мен са бездушни и студени”
– спомня си британецът, който проектира първата си сграда преди повече от 20 години.
Малко след като като се дипломира и открива студиото си, младият дизайнер получава оферта от британската верига магазини Харви Никълс да декорира витрината им за седмицата на модата в Лондон през 1997 г. Резултатът е огромна панделка, приличаща на насекомо от светещо дърво, която опасва
всичките 12 прозореца
на магазина. Дизайнерът установява, че колкото по-смели са идеите му, толкова по-ентусиазирани са хората, на които ги предлага.
“Когато първоначално предложих на Харви Никълс проекта, мислех, че шефът на отдела за Обслужване на сградата никога няма да го разреши. Всъщност той беше ентусиазиран, че някой му предлага нещо толкова различно”, обяснява Хедъруик.
През 2000 г. френска компания за луксозни стоки му дава поръчение да направи модел на чанта. Британецът им предлага продукт, изработен почти изцяло от ципове, което позволява чантата да удвои размера си.
През 2005 г. Хедъруик завършва футуристичното, приличащо на мида, Ейст бич кафе в Литълхамптън и превръща схлупен павилион в кафетерия, продаваща сладолед за над 100 хил. паунда годишно.
Това, което прави работата на британския архитект наистина впечатляваща е начинът, по който
Хедъруик подхожда към творенията си
Той не просто разчита на вдъхновение, а го търси, проучва, открива и в крайна сметка посяга към най-естествените елементи, материали и форми в природата. Типичен пример е Катедралата от семена, с която лондончанинът става известен по цял свят.
“Спечелихме конкурса на британското правителство за проектирането на павилион за международното изложение в Шанхай. Нещо съвсем лудо, с 1 млн. посетители на ден и 250 конкуриращи се държави. Британското правителство каза: “Трябва да бъдете в топ пет”
– разказва Хедъруик и допълва, че той и екипът му разполагали с половината от бюджета на останалите западни държави. Британското студио решило да използва нещо семпло, но важно – семена.
“Най-голямата в света ботаническа институция е в Лондон. Там са събрани 25 % от всички растителни видове в света. Идеята беше да вземем тези 66 хил. семена, които се съгласиха да ни дадат и да опаковаме всяко от тях в оптична коса, която да израсте през кутия и да се направи сграда, която да се движи от вятъра. Вътре нямаше нищо. Нямаше известен актьор, нито монитори – само тишина и ниска температура. И ако прелетеше някой облак, можеше да го видите”, разяснява Хедъруик.
Следващата голяма поръчка е от кмета на Лондон Борис Джонсън, който поверява на Хедъруик проекта за нов автобус. Хедъруик създава енергоспетяващо возило, което комбинира в себе си основните характеристики на класическия
червен двуетажен автобус
с тези на авангарден, просторен и по-добре осветен модел. “Кметът искаше да въведе отново автобуси с отворена платформа. Изискването беше автобусът да изразходва 40 % по-малко енергия. Опитваме се да подобрим всичко – от плата до формата, структурата и естетиката”, дава подробности дизайнерът и насочва вниманието си към друг свой клиент в Малайзия.
Строителната компания имала ултиматум от кмета на Куала Лампур, че ще получи по-голяма площ за застрояване, ако направи нещо за града. Фирмата наела студиото на Хедъруик, който
обърнал класическия модел
Вместо да проектира традиционната кула с широка основа и няколко дръвчета отстрани, той “орязал” долната част на сградите, дал обем на горната и запълнил 90 % от пространството със зеленина като превърнал терена в тропическа гора.
“Опитахме се да върнем част от пейзажа, вместо да го погълнем”
– развива идеята си архитектът.
За него взимането на решения в дизайна е процес, който се случва бавно и мъчно.
“По-скоро е като да разкриваш престъпление. Отговорът е там някъде и твоята работа е да го намериш. Ние опитваме и проучваме по малко така, че по същество отстраняваме заподозрените от запитването. И тогава постепенно стигаш до потенциалните решения. Това, с което си останал накрая е отговорът. Дори и да си мислил за него в началото на процеса, няма как да знаеш, че е било правилното, докато не стигнеш края”, разкрива метода си на работа Томас Хедъруик.
