Снимка: www.clarehubbard.com
Обичам да си пускам високо музика в колата.
Обичам, докато върви някоя готина песен, да си увелича звука и да викам с пълно гърло заедно с изпълнителя. Отпуска и зарежда. Но има и друго.
Когато музиката е пусната силно, не чуваш собствения си глас. Викаш, но обикновено чуваш извивките, които певецът прави, неговата интонация и промяна във височините.
И смяташ, че се справяш добре… до момента, в който някой ненадейно не ти спре радиото. Хоп, изненада!
И вече чуваш своя глас.
Пробвай да пееш тогава! Да свикнеш с гласа си, със себе си, да приемеш начина, по който ти – точно ти – пееш тази песен. След години пеене или другоправене в „сянката” на модела, може да е трудно.
На мен ми беше. Пробвах и ми отне няколко опита, за да разбера кой е моят глас, истинският. И да го приема… С удоволствие, както се приема дар.
