Ти мъжкар ли си, брат? Аз съм мъжкар, братле… Важното е да си мъжкар, бе!
По това време обикновено из най-гледаните телевизионни канали в България се въртят множество риалити формати, ПРЕПЪЛНЕНИ С МЪЖКАРИ! Знайни и незнайни телевизионни звезди постоянно повтарят какви мъжкари били. Самонадъхват се един друг с останалите “мъжкари”. А въпросът
“Ти мъжкар ли си, брат?”
се оказа най-важният екзистенциален проблем за почти всички участници от мъжки пол в предаванията.
Трудно ми е да повярвам, че големи (и уж сериозни) мъже се вдетиняват до такава степен, че не могат да спрат да си мерят… псевдомъжкарското поведение. И тъй като това не се случва само по телевизията, а и в реалния живот, та започвам да се чудя дали истинските мъжкари не са на изчезване.
А нещото, което още повече ме изумява е твърдата им увереност, че ако имаш големи мускули, много пари, преспал си със солиден брой жени и мачкаш околните (независимо мъже или жени), като ги караш да се страхуват от теб – психически и физически, – значи ти си истински мъжкар, “братле”. Това убеждение се потвърждава все по-често от думите и действията на младежите, а и на някои от по-зрелите им предшественици.
Аз, пък, (явно съм в грешка?!) винаги съм си мислила, че мъжкар е човек, който си тежи на мястото. За мен
истинският мъжкар е интелигентен
възпитан, галантен и амбициозен (в хубавия смисъл на думата) успял мъж. Мъж, който винаги знае как да излезе от всяка неприятна ситуация и как да се справи с проблемите и простотията. Без да налага силата си като някой диктатор, който всява ужас в хората около себе си, а те мълчат, защото истински се страхуват за живота си.
Да, истинският мъжкар се грижи да има хубаво тяло и е силен физически, но не раздава юмруци и шамари с повод и без повод.
Бих казала, че познавам доста истински мъжкари, но за съжаление, познавам и доста от тези – измислените мъжкари. Които си мислят, че колкото повече повтарят: “Аз съм мъжкар, бе“– толкова повече
мъжкарството им расте
Е, да си кажа правичката не знам дали дори един от тях някога ще си даде сметка за това колко нелепо се е държал, провъзгласявайки се многократно и разпалено за мъжкар (без каквото и да било покритие)… и колко смешен е изглеждал пред хилядите телевизионни зрители или познати на улицата.
Не искам да повярвам, че мъжкарството, напомпано от празни приказки и големи мускули ще продължава да се разраства така шеметно и всепоглъщащо сред младите момчета, докато накрая не остане и един свестен мъж – “немъжкар” – ако съдим за това определение по примерите, на които се натъкваме. Не съм съгласна и че боят винаги е най-доброто средство, за да разрешиш неразбирателството си с някого!
Явно да си “мъжкар” в днешно време е начин на оцеляване, но ви уверявам, че жените далеч не търсим това. А тези, на които им харесва, могат спокойно да бъдат провъзгласени за “кифли”, а някои за цели кроасани – без пълнеж!
