България е изключително красива през ранната есен. Имах възможността да се уверя в това за пореден път, след като получих покана за гостуване от моя близък приятел и директор на Историческия музей в град Попово – Пламен Събев. Вижте повече за него във Възрожденската мисия да работиш в български музей.
Чувал съм, а и постоянно попадам на фотографии, доказващи богатата сбирка на музея. Познавайки господин Събев, отдавна съм преценил, че той има дарбата да общува с хора, което му е помогнало в разширяването обема на фондовете. Всичко това ме накара веднага да приема поканата и в първия удобен момент да се отправя към този град, през който досега само бях преминавал.
След като бях много любезно приет в дома на господин Събев от него и съпругата му, тръгнахме към музея. Сградата се намира в идеалния център на града в непосредствена близост до пешеходната зона на адрес улица “България” 97. Музеят се помещава в красива двуетажна постройка, съградена в началото на 19-ти век.
Сбирката на музея в град Попово е огромна
и ще се спра само на някои експонати. Много голямо впечатление правят четири от многото на брой уникални възрожденски икони, дело на майстори от Тревненската школа. Те сами по себе си са изключително историческо свидетелство. Четирите икони са от черквата „Св. Георги” в село Водица. Три от тях са от т. нар. “бити” икони. Рисувани в средата на 19-ти век, те носят видими следи от поругаване.
Две икони на Св. Йоан Кръстител и една на Богородица с младенеца. По иконите на Св. Йоан Кръстител има ясни следи от удари с хладно оръжие и следи от избождане на очите на светията, а от лявата страна на лика на Богородица има дупка от куршум, който е пробил иконата.
Счита се, че това е станало по време на изтеглянето на турските войски по време на Руско-турската война от 1877-78 година.
Четвъртата икона може би е най-интересна.
Представлява възкресението на Христос и излизането му от гроба. При погребението на Иисус, Пилат се опасява от възможността за метеж, поради разпъването и поставя войници пред самия вход на гроба. Обикновено тази сцена се изобразява с присъствието на римски войници, както е било в действителност. В този случай, обаче, майсторът е изобразил тримата пазители на гроба с чалми.
Представете си
как е действало това на българите от онази епоха
Със сигурност това е повдигало националният им дух и ги е идентифицирало като етнос. Невъзможно е да се опишат всички богатства, които притежава Историческият музей в Попово. Една от забележителностите, които посетихме беше Ковачевско кале. Това е укрепително съоръжение, намиращо се между землищата на град Попово и село Ковачевец.
Крепостта е датирана от епохата на управление на император Константин Велики и е с дебелина на стените до 3, 5 метра. Съоръжението е част от пръстените от поселения около Константинопол, които императорът прави за снабдяване на столицата с жито. Наличието на десетки здрави кръгли и правоъгълни кули доказва важността на крепостта.
Във вътрешността има основи от огромна постройка за съхраняване на зърно, спомагателни постройки и се предполага наличието на черква. По европейски програми обектът е социализиран и в близост до него са изградени паркинг, детска площадка, амфитеатър и сграда с музейна сбирка и конферентна зала.
Третата забележителност, до която моят уважаван приятел Пламен Събев ме разходи, е наистина впечатляваща. Това е скалният манастир “Всички български светии” до село Крепча.
Отдавна не съм бил на такова магнетично и красиво място
Кървавите слънчеви лъчи на залеза бягаха по повърхността на скалите надвесени над пътя. Датиран от годините на управлението на Цар Симеон, манастирът е обитаван от монаси исихасти.
Исихазмът е течение в християнството, което проповядва уединение и тишина са постигане единение с Бога.
Най-интересното и впечатляващо притежание на манастира са графитите, издълбани в скалните стени от монасите, най-ранните, от които са от 921 година – едни от първите надписи на кирилица по тези земи.
Жалко е, че Поповският край не е толкова популярен като туристическа дестинация. Тези места имат изключителен потенциал за културен туризъм. Нашата земя е много богата на история, която чака да бъде разказана. Именно това се опитваме да правим и ние.
Още снимки от личния архив на автора може да разгледате в галерията по-долу:
