Без да изпадам в излишна носталгия и патос по отминалите дни на моето детство, все пак с леко съжаление искам да споделя с вас една история, на която без да искам станах свидетел и не мога да не разкажа!
В един от горещите летни дни, привечер, отидох в кухнята, за да приготвя нещо за хапване. Зад блока ни има малка площадка, с пейки, тенис маса и катерушка (кълбо). Искам-неискам през отворения прозорец чувам всичко, което се случва навън. В конкретния случай, картинката беше следната: всички родители, деца, баби, дядовци, бебета и кучета бяха излезли, за да се порадват на по-хладното вечерно време, тъй като през деня всички се покриват вътре, заради близо 40-градусовите температури.
Родителите вече бяха заели местата си по пейките, а децата обикаляха и пищяха покрай тях. Майките и бащите се бяха запасили с прилично количество бира, семки и цигари и почти през цялото време мълчаха. Явно нямаха много теми на разговор или пък горещината беше изпила цялата им енергията и предпочитаха да не се морят с приказки. Децата повикаха известно време – разменяйки си обичайните закачки, „обиди“, още невинни свалки и не след дълго също се укротиха и замлъкнаха. Някакво момиченце започна да моли майка си да се прибират, защото навън му било скучно и нямало какво да прави. Майката му обясни, че не могат да си тръгнат СЕГА, не поради някаква друга причина, а защото не си била допила бирата?!
И ако до този момент се опитвах да не „подслушвам“ какво става на площадката (което на практика е невъзможно, защото се намира точно под прозорците), наострих уши – потресена от реакцията на тази жена. Вместо да обясни на детето си, че трябва да прекарва повече време на открито, а не пред компютъра и да си играе (за да се социализира) с другите деца, тя му даде друга ОСНОВАТЕЛНА причина да останат навън.
Отново настъпи кратко затишие. Децата скучаеха, родителите си почиваха. Изведнъж 4-5-годишно момиченце (поне така ми се стори по гласа и говора) започна да крещи с пълно гърло: „ПРОМОЦИЯ! ПРОМОЦИЯ!“
Към него започнаха да се приближават останалите малчугани, които заинтригувани от това какво предлага промоцията се развълнуваха и пооживиха. Мими (така условно ще наричам детето с промоцията, тъй като не знам как се казва в действителност) им обясни, че това е нова игра – „НА ПРОМОЦИЯ“. Тя включва по една промоционална обиколка с колелото на Мими, „и то безплатно“.
Децата трябваше да се подредят едно зад друго и така всяко щеше да си има ред. Играта (кръгчетата с колелото) започна. Това си беше истинска промоция, защото, доколкото съм чувала, Мими никога не дава на другите да й пипат колелото, камо ли да се возят с него. Тъкмо си мислех, че дотук ще приключат изненадите ми за игрите на децата зад блока, но не беше така. Истински се разсмях, когато дойде редът на Митко (също произволно име), когото Мими явно не харесваше и за да не му даде колелото си обяви с твърдост, че промоцията е „СВЪЙШИЛА“.
Тази случка, на която станах неволен свидетел ме накара да се замисля… Откога децата ни скучаят, когато излизат навън? Откога играят на „промоция“, вместо на жуменка, народна топка и т.н. и откога компютърът е най-добрият им приятел? Знам, че времената се менят. Знам, че днешните малчугани не могат да избягат от света на технологиите и интернет. Това, което не разбирам, обаче, е защо тези родители – зад блока – не правят никакъв опит да накарат децата си да се чувстват добре сред своите врътсниците и сред други хора. Темата за ограничаването на „екранното време“, която е все по-актуална напоследък вероятно би помогнала да спрем това отчуждение и социопатия, които все по-често прозират в обществото ни, а вече и сред малките деца.
Случката зад блока ме накара да се замисля и за още нещо: дали аз съм старомодна или децата на съвременния свят са твърде прагматични и преждевременно пораснали, за да се забавляват с игрите, с които аз израснах? Знам, че това е тема, на която трудно ще намерим еднозначен и категоричен отговор. Но вярвам, че си заслужава всеки от нас да се замисли върху случващото се ПРЕД и ЗАД блока и ако може с нещо да помогне то да се промени (ако сметне за необходимо, разбира се).
Повече подробности за деца, станали жертва на екраните можете да прочетете в Деца, хипнотизирани пред телевизионните екрани и в Игра на 72.
