Има имена, които ежедневно се превъртат по медиите. И остават там. Има и такива, за които повечето от съвременните българи не са чували. Тези имена не са в новинарските емисии и светските колони. Те са в историята на страната ни.
Lifebites.bg ви представя една кратка, но стойностна класация. Седем българки, за които си заслужава да бъде писано. Защото са жени за пример!
И техните имена ще останат в историята.
Райна Касабова
Първата жена в света, участвала в боен полет
Името ú е Райна Касабова, родена е през 1897 г. и още на 15 години се включва като доброволка в болница по време на Балканската война. Това я прави първата българска милосърдна сестра. През октомври 1912 г. над обсадения Одрин е извършен първият боен полет от български летци, следват още полети, в един от които Райна Касабова лети като наблюдател и хвърля позиви с призив да се спрат кръвопролитията.
В нейна чест Любен Овчаров пише Полетът на самарянката: Документална повест за Райна Касабова.
Донка Ушлинова
Българката с четири ордена “За храброст”
Родена през 1885 г., Донка Ушлинова се включва в четата на Славейко Арсов на 17 години и участва в десетки сражения на Илинденско-Преображенското въстание, в Балканската и в Първата световна война. Омъжва се на 15 години, но докато мъжът ú е на гурбет, започва да я задиря чифлик-сайбията на селото.
Донка го убива с помощта на свои роднини, с които бяга в гората. Там намират четата на Славейко Арсов. Осъдена е задочно от османските власти, а къщата ú е разрушена. Участията ú във войните по-късно й носи четири ордена За храброст.
Анастасия Димитрова
Първата българска светска учителка
Родената преди 200 години Анастасия Димитрова е била революционерка за времето си. Получава образованието си в Калоферския девически манастир и през 1841 г. в килия към църквата Св. Николай в Плевен открива първото девическо взаимно училище, издържано от врачанския епископ Агапий.
Момичетата, които завършвали училището, били едни от най-будните и дейни за времето си жени в българското образование. Те откривали после
нови девически училища
и в други градове и така допринасяли и за издигането на жената в обществото тогава. Освен това, от съпруга си, който бил лекар, Димитрова усвоила и познанията за лечението на някои болести. Помагала е на много страдащи и е устройвала беседи на тема здравна хигиена.
Станка Николица Спасо-Еленина
Българката, направила първите стъпки към еманципацията
Може да се каже, че за полагането им у нас допринася Станка Николица Спасо-Еленина (по съпруг – Станка Икономова). Една от първите български поетеси, тя е и първата, която превежда книгата на сръбския писател Доситей Обрадович Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца. Четиво, което поставя открито въпроса за еманципацията на жената за пръв път по нашите земи и което е въведено като учебно помагало в някои родни училища през Възраждането.
Елисавета Карамихайлова
Първата хабилитирана преподавателка в СУ
С диплома от Първа софийска девическа гимназия и с докторска степен по физика и математика от Виенския университет, Елисавета Карамихайлова е работила върху радиолуминисценцията. След два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет, през 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател във висшето учебно заведение.
След пенсиониране на главния професор заема неговото място. Завещала е цялото си имущество, включително и бащината си къща, на БАН.
Елеонора Българска
Съоснователката на Българския Червен кръст
Макар бракът ú с цар Фердинанд I да не бил по любов, царица Елеонора Българска все пак се е радвала на такава от народа. Всички я харесвали, защото била състрадателна и грижовна. По нейна инициатива е създаден фонд за събиране на средства за построяване на отделни сгради на
институтите за глухи и за слепи деца
Царицата създава и Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна, успява да спаси от събаряне Боянската църква, организира курсове за милосърдни сестри (самата тя е била такава на фронта) и заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска основава Българския Червен кръст.
Фани Попова-Мутафова
Най-високият връх в историческите ни романи
Достига го Фани Попова-Мутафова с нейните омагьосващи пресъздавания на исторически събития. Книгите ú, като Солунският чудотворец, Дъщерята на Калояна, Йоан Асен II, Последният Асеновец и други, могат да накарат всяко дете да заобича историята. Но освен талантлив автор, Фани Попова-Мутафова е била и един от най-добрите ни преводачи от италиански.
Имала е епически размах на писането – всяка година издавала по книга, а първите ú са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. За писателката поетът Кирил Христов казва:
“Най-високият връх, достигнат от българска жена, който напълно я изравнява с мъжа.”
