Всичко в живота е въпрос на избор и всеки избор повежда живота ни в различна посока.
Изборът е постоянен спътник на всеки от нас. Още от детска възраст вече избираме – да ядем или не, да спим или не, да слушаме родителите си или винаги да правим само това, което сме си наумили.
Има нещо много интересно, за което се замислих. От една страна изборите, които правим постепенно оформят характера ни, а от друга – правим изборите спрямо собствения си характер и нрав. Факт!
Но когато сме деца изборите, пред които се изправяме са лесни. Дори не ни се налага да ги мислим или да се притесняваме за последствията от взетото решение. С годините това се променя. Изборите стават трудни и съдбоносни.
Първият ни голям избор идва с въпроса какво да учим след като завършим училище и каква професия да изберем. Следва поредица нелеки решения, които трябва да вземем – изборът ни на партньор в живота, създаването и отглеждането на деца, изборът да се върнеш на работа или да си останеш вкъщи да се грижиш за тях, изборите свързани с дом, кола, къща и т.н.
Когато нещата станат сериозни, за съжаление, в нас започват да се обаждат страховете и опасенията. Започваме да се страхуваме да не вземем грешно решение или да направим лош избор.
Понякога страхът от грешки е толкова голям, че кара хората да НЕ взимат каквито и да било решения
Да се носят по течението и все някой друг да решава вместо тях. Но не е ли именно това грешният избор?!
Да сме пасивни и страхливи – това ли всъщност искаме за себе си и за живота си?
НЕ!
Изборът какви да бъдем ние и какъв да е животът ни си е само наш и никой не може да ни го отнеме
Да. Вземането на трудни решения не е лека задача. Не защото сме глупави. Просто защото не съществува само едно единствено вярно и просто решение. И защото когато се налага да избираме между две (или повече) възможности всякa от тях има и плюсове, и минуси. И двете са или не са достатъчно добри, но същевременно никое не е по-добро от другото, както коментира темата за вземането на трудни решения професорът по философия Рут Чанг.
Много често страхът ни кара да отлагаме вземането на решения. Кара ни да избираме сигурното, познатото. Страхът може дори да спре развитието ни в даден момент, тъй като не смеем да рискуваме и гледаме да се спотайваме. Това не е правилната стратегия, поне според мен. Трябва да вървим смело напред и да взимаме решенията за себе си и живота си – такива каквито ние смятаме, че трябва да бъдат.
Ако сгрешим, то тогава и грешката ще си е наша. Няма да обвиняваме някой друг за случилото се. Ще си вземем поука и ще си поемем отговорността за избора, който сме направили. А след това отново ще сме смели, защото да започнеш отначало не е нито страшно, нито фатално. Като пример професор Чанг споделя личния си опит. След като завършила обучението си тя се колебаела между две възможности – да стане адвокат или да се насочи към философията. Избрала първата. Не след дълго разбрала, че светът на правото не е нейното място и направила нов избор, който й донесъл удовлетворение и я направил щастлива.
За друг ситуацията вероятно има друго решение. Това е така, защото правим всеки избор именно спрямо нашата индивидуалност и разбирания. Във вземането на трудни и съдбоносни решения се крие нашата свобода да градим бъдещето и живота си такива, каквито искаме да бъдат.
Колкото до ежедневните избори – може и често да ги пренебрегваме, но те не са по-малко важни. Отново личен е изборът на всеки дали да бъде добър или лоши, усмихнат или намръщен, дали да спазва моралните норми или не и т.н. Важното е да не забравяме, че избор имаме до края на живота си. Че каквото и да ни се случва ни трябва просто малко смелост, за да го променим, ако не ни харесва.
P.S. Eдин съвет от мен: когато сте изправени пред избор доверявайте се на собствената си интуиция, а не на чуждото мнение!
Повече по темата за влиянието на чуждото мнение върху нас можете да прочетете в Чуждото мнение: гост или господар във вътрешния ни свят
