Една е гледката, която най-много мразя на света – да видя просещо дете. Винаги, ама винаги му оставям левчетата си. Съвсем скоро разбрах нещо, което ме накара да се замисля и да реша повече да не споделям съдържанието на портмонето си с деца на улицата. Затова искам да кажа и на вас – на просещо дете не трябва да се дават никога пари.
Чудите се защо? Защото те не просят сами. Никога едно дете не може да се сети да проси, да се сети, че му трябват пари, да говори и да прави тези неща само. Аз не се бях замисляла. Винаги някой ги кара. И не само ги кара, а ги теороризира, бие, упоява и насилва, за да излизат на улицата.
Попаднах на една статия случайно. Изчетох я на един дъх, потресена!
Действието в нея се развива в Киев, Украйна:
„В близост до метростанция Лукяновска седи млада жена. Косата ú е мръсна, главата ú наведена скръбно надолу. На земята пред нея стои платнена чанта. В чантата минаващите граждани пускат пари. В ръцете си жената държи около двегодишно дете. То е с мръсна шапка. Мястото, на което е застанала, е много оживено – неспирен поток от хора. И неспирно звънене на монети и шум от банкноти в торбичката й.
Минавах покрай тази жена в продължение на месец. Не й пусках нищо, защото не исках с моите пари някой големец да си купи тухли за новия си палат. Но съдейки по това колко хора пускаха по нещо,
този големец можеше да си построи не един, а няколко палата
Е, и за самата просякиня остава по нещо. Поне като за бутилка водка. Хората, които управляват бизнеса с просяците, разчитат на силата на парите… и на страха.
Никой от „добряците”, даващи пари, не се замисляше над нещо, което буквално можеше да му извади очите. След около месец преминаване покрай просякинята, се загледах в детето. В този момент разбрах, че това, което ми се струваше странно, е кроткото държание на бебето от сутрин до вечер. Детето спеше – и ни звук, ни стон!
Спеше и когато се приближих до тях. Просякинята вдигна поглед към мен и очите ни се срещнаха. Обзалагам се, че веднага разбра това, което съм разбрал и аз… Кои от вас имат деца? Спомнете си как и колко време те са спали, когато са били на 1-2-3-4 години. Час, два, максимум три през деня и после се събуждат. Аз нито веднъж не видях будно това дете! Гледах малкото човече, забило нос в коляното на „майка си” и страшните ми подозрения се затвърдиха.
– Защо той спи през цялото време? – попитах я, посочвайки детето. Просякинята се направи, че не ме чува. Повторих въпроса си. Жената вдигна очи към мен и погледна някъде зад гърба ми. Звъннах на познат, социален работник и го попитах – търсех отчаяно отговор на въпроса си. – “Или е на хероин, или на водка! За да не плаче и да не пречи” – каза ми най-спокойно той…
А покрай нея минават хора, дават й пари и мислят, че правят добро и че помагат на самотна майка… Когато видите в градския транспорт или на улицата просещи жени и деца, замислете се, преди ръката ви да посегне да им даде пари. Замислете се, че ако не са тези подаяния, може би бизнесът с просяци няма да съществува. Ще умре бизнесът, а не децата!”
Статията е на руски журналист. След това обърнах внимание, че децата в просякините наистина не плачат. Скоро след като прочетох тази статия на моята маса в заведение дойде просещо дете. Гледах го с други очи. Поканих го да седне при мен и го попитах къде живее. Исках да му купя сандвич, да се нахрани с мен.
То не искаше и казвам ви, такъв изпечен лъжец в очите на едно 5-годишно дете не бях виждала. Страховито се почувствах. То нямаше грам свян. Разказа ми всякакви лъжи как с едни приятели си живее, майка му и баща му как работят – учители, къде, те с приятелите му сами били решили да си изкарват пари, докато родителите им са на работа. Оплиташе се, но НИКОГА не признаваше, че лъже.
Вече знам 100%. Видя ли просещо дете, звъня на социалните, не му давам пари.
