За мен тя винаги е била звезда. Като дете страшно се възхищавах за волята и силата ú да се отдаде на толкова красив и сложен спорт като художествена гимнастика (която всъщност е истинско изкуство). Години по-късно тя все още заема почетно място в личната ми графа Звезди. Не само, защото продължава да е толкова отдадена на любимия си спорт, вече като треньор. Но и защото влага цялото си сърце, опит и умения, за да създава красота, грация, сила и бъдеще.
Днес Lifebites.bg ще ви срещне с Ивка Иванова: една българка, която заедно със своята колежка Цвети Минева създава шампиони в Испания.
– Разкажи ни кога започна да се занимаваш с художествена гимнастика?
– Гимнастика започнах да тренирам на 7 години във Враца. Моя първа треньорка беше Ваня Павлова. Когато станах на 10 г. трябваше да се преместя, защото премахнаха художествената гимнастика от спортното училище в родния ми град. Приеха ме в СУ Васил Левски в Кюстендил.
Там учих и тренирах до завършване на средно образование. Моя треньорка беше г-жа Антоанета Апостолова.
През 2000 г. Ивка завършва Националната спортна академия Васил Левски и се дипломира като треньор по художествена гимнастика.
Безсмислено е да я питам дали е лесно човек с подобна професия да се реализира в България.
Тя прескача годината след завършването си и ни отвежда в живота си през далечната 2001 г., когато заминава за Испания.
Не се заблуждавайте с написаното в началото на текста. Ивка не заминава за Иберийския полуостров с договор за треньор.
Мария Гигова помага на нея и колектив от още 4 гимнастички, 4 балетисти и 1 балерина да получат възможност за участие в цирково турне тип Cirque due Soleil.
Съдбата си знае работата
8 години по-късно (през 2009 г.) Ивка и една от остналите гимнастички от групата – Цветелина Минева основават клуб по художествена гимнастика. Кръщават го Ла Нусия, на името на селището, където се намира.
“Клубът ни се помещава в спортен комплекс Камила Кано. Това е много красиво и голямо спортно съоръжение, заради което Ла Нусия беше избрана от Европейския съюз за спортно европейско селище за 2014 година”, казва с гордост Ивка.
В момента в клуба на българските гимнастички тренират момиченца от 3 до 15-годишна възраст.
“Имаме около 70 деца, от които 20 се състезават”, пояснява Ивка. Двете с Цвети не просто успяват да основат място, където местните деца могат да тренират художествена гимнастика.
Те създадат място, което буквално произвежда шампиони по художествена гимнастика.
“Най-големите успехи, които сме имали засега са през 2013 г., когато нашата възпитаничка Марина Морено стана шампионка на Испания в категория “Девойки младша възраст”, обяснява Ивка.
Българката допълва, че тогава възпитаничката ú се е състезавала срещу общо 280 деца в нейната възраст.
През ноември същата година
ансамбълът, трениран от двете българки, също стана шампион на Испания – в конкуренция с 66 други ансамбъла от цялата страна.
“В интерес на истината испанците ни приеха много добре, не сме имали проблеми при създаването и развитието на клуба. Но сме наясно, че колкото повече се развиваме, толкова по-трудно ще става. Но така е навсякъде. Мисля, че човек на базата на много работа успява – без значение дали е в България или в чужбина”, казва Ивка.
– Какво би те върнало в България?
– Засега не знам. Може би с годините ми става все по-трудно като се прибера за един месец в България да си тръгна от родината. Просто дори и въздухът ни е различен, и духовността, и всичко…
Тъжно звучат тези последни думи, които ми споделя Ивка. Но и някак заредени с надежда. Онази надежда, че тя и други способни хора като нея – с опит, знания, умения и кураж да създават, някой ден ще се решат и ще се върнат обратно у нас. За да градят бъдеще и да творят красота в родината си.