Този спорт е джентълменски и развива абсолютно уважение на противника. Кара те да мислиш как да бъдеш по-добър от своя опонент, а не как да го “затриеш”. За да го практикуваш, трябва да си издръжлив, находчив, подвижен, да имаш силна психика и висок дух.
Този спорт е фехтовката
Един 42-годишен софийски мускетар разказва пред Lifebites.bg за любимото си хоби, за приятелството между противници, за уважението, магията и красотата да умееш да се дуелираш. Разберете повече от Мартин Радков.
Представи се.
Казвам се Мартин. Занимавам се с фехтовка от година и половина.
Защо реши да започнеш да тренираш?
Привлекателността на дуела, честността и изключителната етика в този спорт, детската мускетарска мечта и… френския език.
От една година тренирам редовно 2 пъти в седмицата по два часа. Когато започнах, ходех по три пъти седмично, отново по два часа, което беше доста голямо натоварване за човек в моята възраст, който никога не се е занимавал активно със спорт.
Къде се занимаваш с този спорт?
Тренирам в школата на Етрополски в София. Залата е чисто нова, широка, с много удобства, направена с вкус, практичност и вложени доста средства, което е по мое мнение рядко явление в България. Треньорският екип е от отлични професионалисти и състезатели, като най- ярко открояващото се име е Запрян Ванчев, който имам честта да бъде и мой треньор! Като финал на удобствата – в залата има и… wi-fi. Споделям всичко това, не за да правя реклама на клуба, в който тренирам, а защото правя сравнение с предишните места, на които съм тренирал. Последното от тях беше на… националния стадион Васил Левски.
С ръка на сърцето и съвсем без никакви преувеличения искам да заявя – в такава кочина, безпорядък, мръсотия и отврат не съм си представял, че мога да тренирам! На Националния стадион при това! Докато във Фехтовален клуб „Етрополски”, нещата са на съвсем друго, професионално ниво.
Какви са другите хората в групата ти?
Групата ни има едно постоянно ядро от 7 човека. Има, разбира се, още хора, които идват да тренират, но за жалост не така редовно. В групата сме момчета от студенти, до “юноши” като мен – на 42 години. Също така имаме един “юноша” от Полша – Дариуш (прекрасен фехтувач, трениращ много години и говорещ чудесен български!) и “юноша” Томас (чистокръвен, хладнокръвен, смелосърдечен и страшно безкомпромисен в дуелите немец.
Така се случи, че пропуснах един месец тренировки лятото тази година… Първата тренировка, на която отидох, ме посреща “юноша” Томас, ухилва се доволно, подава ръка и ми казва: “I miss your French!” Значи все пак, френската изисканост и култура тихичко покорява коравите даже немци…
Успяваш ли да разпуснеш истински?
Ще го кажа без заобиколки. Най-чаканото нещо от мен е… моментът, в който ще обуя фехтовалните обувки и ще стъпя в залата! Без значение колко съм уморен, какви проблеми съм имал, знам, че
залата е мястото, където ще “отпуша”, ще си почина
ще мисля за дуелите, за приятелските закачки, за абсолютно искрените поздрави след загуба от противника, за вглъбяването в дуела и показаните нови техники от треньорите, за свободното тичане, за тялото, което иска да се движи… След тренировка аз съм изключително щастлив, пълен с енергия млад мъж, който осъзнава, че спортът, разумният и балансиран начин на живот, и грижата за собственото тяло са елементарни неща, които изискват не толкова много свободно време, но са страшно важни за хармонията и доволството в личен аспект.
Всеки ли може да се захване с този спорт?
Преди всичко, за да “станеш” еди-какъв си, то, трябва “да те дръпне” отвътре. Разбира се, всеки може да започне да тренира фехтовка.
Възрастови ограничения няма
Това което трябва да се знае е, че натоварванията съвсем не са малки, акцентът основно е върху тичане, издръжливост и много, много, ама а-а-дски мнооого страшни упражнения за крака! Във фехтовката ти “трябват” силни, здрави и тренирани крака. Упражненията са жестоки!
И досега има тренировки, след които ми треперят “мартинките” и едва си стоя на тях!
Фехтовката развива прекрасно ориентацията, рефлексите, издръжливостта, концентрацията и мисълта. Някъде бях чел, че фехтовката е “игра на шах със сто километра в час”. Невероятната прелест на фехтовката е светкавичната мисъл. Това е спорт, в който една стотна от секундата решава всичко! Може би, някога сте гледали фехтовка по телевизията, някакви белодрешковци, с “аквариуми” на главите, подскачащи като петли, размахвайки някакви “геги”, “пръчки”, “железа”… и правещи абсурдни движения, от които никой нищо не разбира…
За много хора фехтовката, гледана отстрани, може би изглежда като крайна проява на идиотщина… Но за всеобщо удивление, бих искал да кажа, че “странноподскачащите белодрешковци” са всъщност страхотно добре тренирани бойци, които абсолютно точно знаят какво правят – хора, тренирани да виждат противниковите действия за части от секундата и да противодействат.
Качествата за трениране на фехтовка, които се изискват са издръжливост, неагресивност, джентълменство и абсолютно уважение на противника!
На състезания ходиш ли?
Ходя, когато се организират! Нямам все още някакви невероятни успехи, но се старая. По- важно, че се срещаме с други колеги фехтовачи, дуелираме се с различни противници, а след състезанията… е, тогава разбира се, напълно в джентълменски дух, победители и победени посещаваме заедно близко заведение, в което обсъждаме играта на чаша хубаво вино и храна. Преживяването е велико!
С какво оръжие се дуелираш?
Във фехтовката оръжията са три – шпага, рапира и сабя. Толкова различни оръжия и техники! Моето оръжие е Сабя. Фехтовката е изкуство! Фехтовката е преди всичко култура.
Всеки вид оръжие има своята съпътстваща специфична техника и стил на игра. Ако фехтоваш със сабя, не ще можеш адекватно да се справиш с шпага, да речем.
Фехтовката е магия!
Важното е да не си злоблив и да не ходиш на тренировка, “за да си изкараш ядът” на някого и “да отсечеш нечия ръка или глава, щото шефът ти те се е ядосал днеска”.
Има ли нещо, което би те отказало от фехтовката?
Не и хиляди пъти – не!
За такова освобождаване от негативна енергия и стрес си има прекрасни японски техники от сорта на чучело, което се възприема като “шефа”, и което се разпердушинва с мачете, бухалка, шутове и дори дране на очи в специални за целта помещения през уикендите… “Изпушили” хора ходят на стрелбища и “отпушват” злобата събрана със стрелба “на месо” по мишени. Фехтовката е начин на мислене и уважение към себеподобния. И никакво подценяване! Фехтовката те “кара” да помислиш как да бъдеш по-добър от противника ти, а не да го “затриеш”… Фехтовката е… френски. Френски – красота, красота и само красота!
