Когато погледне през прозореца на къщата си в Североизточна Вирджиния, на хоризонта Пати Тиглър вижда единствено проблеми. Края на света. “Ей сега, може да се случи всичко. И съм твърдо убедена, че човек трябва да е подготвен за него”, разказва пред Ройтерс 59-годишната американка.
Тиглър е един от хилядите т. нар. препърси. Това са хора или групи, които се подготвят за евентуални промени в нормалните обстоятелства и начина им на живот. За да оцелеят, те
не разчитат нито на приятели, нито на правителство
Целта е да минимализират възможните ефекти от тези промени върху ежедневието си, дават определение на движението си основателите на сайта prepper.org.
Хора като тях и Пати Тиглър вярват, че рано или късно краят на света, такъв какъвто го познаваме, ще дойде. И искат да са подготвени за него. Някои от препърсите са убедени, че Апокалипсисът ще настъпи благодарение на предстоящ обществен или политически колапс. Други се притесняват от тероризма. Трети страдат от смътното безпокойство, че серия от природни катастрофи ще доведе до някакъв тип екологичен катаклизъм. Затова всички се запасяват с оръжие и храна за години напред и точно като Пати Тиглър
превръщат домовете си в центрове за оцеляване
Къщата на 59-годишната американка е снабдена с голям генератор, портативни нагреватели и резервоари с вода. Пати е готова да посрещне Апокалипсиса с помощта на огромно количество провизии от замразени храни, подарени от сестра ú за последния ú рожден ден. Тиглър е убедена, че при спешен случай, може да оцелее в дома си за неопределено време. И вярва, че този момент ще настъпи съвсем скоро.
“Мисля, че икономиката започва да се разпада”
– разсъждава американката, която е преживяла няколко наводнения и разрушителни бури.
Някои от сподвижниците ú стигат много по-далеч в подготовката си от традиционното запасяване с храна и вода, на което е наблегнала Пати Тиглър. Много от тях посещават специални
тренировъчни лагери по оцеляване
изучават бойни изкуства, изграждат независими енергийни източници, копаят кладенци и монтират цистерни в близост до домовете си. Вярващите в неизбежния край на света буквално изграждат своя втора реалност. Приготовленията им минават границите на превенцията и се превръщат в начин на живот. Оборудват се с уреди за нощно виждане и радиовръзка, бинокли и джипиеси.
Каляват духа и тялото си с различни упражнения. Следят срещите на висши политици, отбелязват земетресенията и наводненията във всички краища на света и намират връзка между различни събития. Учат се как да дистилират вода, как да готвят икономично, да съхраняват гориво, да консервират храна, да дават първа помощ и дори да стрелят по движещи се мишени. Подготвят се за собствената си битка, в която ще се сръжават за собственото си оцеляване с всички средства и сили.
Някои от тях се събират да живеят на групи, за да се координират и поддържат лагера си за оцеляване по-лесно. Разполагат със собствени министопанства и домашни училища.
Никой не може да каже какъв е точният брой на препърсите. Знае се единствено, че с всяка година той става все по-голям.
“Никога не е късно да се подготвите за края на света, такъв какъвто го познаваме”
– проповядва основното послание на препърсите радиоводещият Глен Бек. Тезата му подкрепя и писателят Джеймс Уесли Роулс.
“За нещастие, имайки предвид увеличаващата се сложност и деликатност на нашето модерно технологично общество, шансовете от
социален колапс
нарастват година след година”, категоричен е Роулс, чийто блог посветен на оцеляването е пътеводната светлина на движението на препърсите.
Бившият военен разузнавач е написал различни книги на тематика свързана с края на света, включително и Как да оцелеем след края на света такъв, какъвто го познаваме” известна като Библията на препърсите.
“Виждаме по-високи лихви, колапс на пазара на стоки, теглене на големи суми от банките, превалутиране, масови улични протести и безредици. Най-лошият изход от всичко това би бил Трета световна война, огромна инфлация, срив на валутите и дългосрочен режим на електричеството”, твърди в свое интервю Джеймс Уесли Роулс.
В основата на този тип мислене е
усещането за страдание и страх
– категорична е Кати Гутиерес, експерт в Суит Бриър колидж – Вирджиния. Според нея подобни усещания са напълно естествени по време на икономическа рецесия и на фона на тревожните новини за нарастващите държавни дългове.
“С настоящата ни зависимост от неща като електрическа мрежа до Интернет, върху които ние хората нямаме абсолютно никакъв контрол, лесно могат да изплуват различни сценарии за колапс с вярването, че краят на света идва и всичко е извън нашите възможности да му повлияем”, коментира Гутиерес.
Тя сравнява технологичното развитие от последното десетилетие с индустриалната революция от 1830-1840 г. , която е довела до нарастването на групата на милъритите – еквивалент на препърсите през 19-и век. Последователите на харизматичния проповедник Джоузеф Милър продали всичко и през 1844 г. се събрали в очакване на Второто пришествие. За разлика от предшествениците си, днешните препърси са вдъхновени не от идеите на конкретен човек, а от информация и постове в различни уебсайтове като този на адвоката Майкъл Т. Снайдър, който списва блога Икономически колапс от дома си в Северен Айдахо.
“Модерните препърси са много по-различни от оцеляващите в предишни години. Може да живееш до него и никога да не разбереш, че той е такъв. Много жители на големи градове превръщат празните си стаи в складове за съхранение на храна и посещават курсове по оцеляване през почивните дни”, обяснява Снайдер.
Също като останалите препърси и той е притеснен за
края на американската икономика
“Повечето хора имат предчувствие, че нещо се е объркало страшно много, но това не означава, че те разбират какво се е случило. Много американци усещат, че предстои страхотна икономическа буря и искат да са подготвени за нея”, категоричен е той.
Един от най-логичните въпроси е какво ще стане с препърсите, ако така чакания от тях Армагедон не се състой?
Препърсите не поставят точна дата на предстоящото разрушение. Някои вярват, че това може да стане на следващата сутрин, други залагат на по-далечна дата. Всички са убедени, че рано или късно Апокалипсисът ще се случи и нито запасите им храна, нито екипировката им, ще се похаби.
