Когато я интервюирах за първи път преди няколко години, на въпроса каква е Поли, ми отговори:
„На сцената съм мацка на токчета и с корсет. В живота съм момиче с кецове и дънки“.
Когато зададох същия въпрос наскоро в интервюто за читателите на Lifebites.bg, тя първо замълча. После каза – „Аз често чувам, че съм шефката на балет Нова, но в действителност съм човекът, който отговаря за всичко. Все по-рядко танцувам, почти не правя хореографии. А в живота съм домошар, който много обича хората около себе си“.
Полина Василева е мениджърът и създател на балет Нова. Много дейна, креативна и енергична в работата си. Притежава изключителен бизнес нюх, макар никога да не е учила Икономика. Предан и всеотдаен приятел, до степен на жертвоготовност. Печели почитатели с лекота, макар да не съм сигурна доколко е осъзнато, тъй като не се стреми да е в центъра на вниманието. А то неминуемо се случва, защото тя е ведра и забавна и винаги има нещо интересно за разказване. Спокойна и позитивна. Науми ли си нещо – нищо и никой не може да я спре. Сметките не излизали, инвестицията можело да не се върне – това не са аргументи, които да са в състояние да я замислят. Особено, ако това, към което се стреми, е свързано с голямата й любов – балет Нова.
Поли казва, че танците са най-естественото продължение на любимия й спорт, с който е имала шанса да се занимава като дете – художествената гимнастика. Още от съвсем малка се възхищавала на гимнастичките по телевизията. „Подгъвах си чорапите така, че да изглеждам като гимнастичка, адаптирах разни предмети вкъщи, за да приличат на уредите в гимнастиката и се разнасях навсякъде с тях, изпълнявайки някакви собствени съчетания в пространство не по-голямо от 2-3 кв.м. Много често правех разни бели удома, докато изхвърлях във въздуха топки и псевдо-обръчи. Много обичах да си играя на гимнастика“.
Сама се записва в спортното училище на Славия, където учи още от първи клас. Далеч е от дома ú, но пък е най-близкото от спортните училища в София.
„Първата тренировка беше страхотен трепет за мен. Помня, че на влизане в залата, от вратата се затичах към центъра на залата и с плонж се приземих на шпагат. Огромно желание имах, горях направо“.
Клубът, в който тренира, е от най-бедните
Момичетата са изложени на тежки условия – студ през зимата, липса на средства за подготовка през цялата година, недостатъчно уреди и трика за състезателките. Но това не я отказва чак до 16-годишна възраст, когато се налага да вземе решение дали да отдаде следващите години от живота си изцяло на спорта, без да е сигурна, че ще има безспорно голям успех или да се опита да намери друг път. Решава, че няма какво повече да даде на любимата си гимнастика и се отказва от активна спортна дейност. Но много държи на уточнението, че благодарение на спорта никога не е пропушила, до 16-17 годишна възраст не е стъпвала в дискотека и се е опазила от всички рискове и изкушения, които дебнат там.
За решението ú да спре със спорта има и още един фактор, който звучи направо невероятно – ръстът ú.
„Аз бях по-едра от останалите до степен да се срамувам от това. В момента съм 169 см. А тогава израснах много бързо за годините си и това беше видимо. Имам много силен спомен от едно състезание, което приключи направо комично. Още бях в категорията на децата – първи или втори клас. И понеже бях по-висока от останалите, ме бяха поставили като капитан на отбора най-отпред. При награждаването обявиха, че сме на трето място и аз трябваше да изляза да взема грамотата. А аз бях най-малката от всички, макар и най-висока, не можех да чета гладко и в този момент преживях страхотен стрес, защото си представих, че ако изляза, ще ме накарат да прочета нещо (виждах грамотата, щом ще ми подават лист, явно ще трябва да се чете). И като във филмова комедия всички отзад започнаха да ме подбутват, да ме изтикват напред, а аз усърдно се дърпах и правех крачка след крачка назад“.
Как се създава балет Нова – четете на следващата страница
Прочетете още: 30 в едно: Винаги новият балет Нова
