През април, 2005 г. българският авангарден художник и концептуалист Иван Мудов обяви откриването на Музей на съвременното изкуство в София, в сградата на гара Подуяне в София.
Мудов използва целия потенциал на традиционната рекламна кампания и един ден София осъмна облепена в плакати на музея, а медиите бяха засипани с прессъобщения за предстоящото откриване. В обявения час пред сградата на гара Подуяне се събра огромна публика и официални лица, но както се оказаq откриването беше фиктивно, а целта на акцията – да се привлече вниманието на политиците и институциите към липсата на Музей за съвременно изкуство в София.
Шегата беше част от проекта МУСИЗ – Музей за съвременно изкуство, който Мудов развива през годините.
Шегата на Мудов, замислена като арт пърформанс го превръща в един от първите пранкстъри у нас, заедно със студентите замислили и организирали атомното Ку-Ку през 1991 г. Т. нар. pranksters са комедианти или шоумени, които организират различни номера за забавление или с цел социален активизъм.
Един от най-известните пранкстъри е американецът Алън Ейбъл.
През 1972 г., непосредствено след скандала Уотъргейт, Ейбъл наема актьор, който позира като Дълбокото гърло пред тълпа от 150 журналисти в Ню Йорк. Дълбокото гърло е псевдоним на мистериозния информатор, съобщил на в. Вашингтон пост, че по време на кампанията за преизбиране на Никсън хора от Белия дом са шпионирали Демократическата партия в нейните офиси в хотела Уотъргейт във Вашингтон.
Журналистите публикуват разследването на скандала през 1972 г., а две години по-късно Никсън подава оставка. Шегата, която Ейбъл организира със самозванеца впоследствие, е замислена като критика на манипулируемостта на медиите.
