В първа част на текста за безумията, които творим ние хората, ви разказахме за организираната от швейцарската благотворителна организация Helvetas интерактивната изложба Ядем света в столицата на Лихтенщайн Вадуц и за част от парадоксите на съвременната икономика.
Тук ще прочетете за конкуренцията на европейските стоки, които смазват производството в Буркина Фасо, за Хондурас и шоколада и за изчезващите видове картофи и джунглите, които изчезват за сметка на соевите полета в Бразилия.
Богатата конкуренция смазва бедните производители
Земеделците в БУРКИНА ФАСО също се борят с тежки климатични условия. Но освен всичко останало, те се налага да преодоляват и конкуренцията на европейските стоки. Този внос е държавно субсидиран (от правителствата в богатите държави) и по тази причина стоките са по-евтини, отколкото произведените на място. Като консервите с френско доматено пюре например, което е на по-ниска цена и все по-предпочитано от произведените в самата Буркина Фасо домати. Става така, че голяма част от местните екологично чисти домати, расли без химикали, на слънце, вкусни и полезни, отива на боклука. Дребните фермери обедняват още повече, а големите концерни трупат печалби. И това в една от най-бедните страни в света.
Жертвите на шоколада
В друга от най-бедните държави на Земята, в Централна Америка, жителите на ХОНДУРАС разчитат на какаото за макар и нищожното си развитие. На световните пазари какаото се търгува на все по-висока цена, а предвижданията са, че до 2020 г. ще има недостиг на суровината на световните пазари.
Голяма част от производителите на какао са частници – микро-ферми, които са оставени на благоволението на т.нар. „койоти“. Това са прекупвачите, които изцяло диктуват условията на пазара и съответно цените. Разбира се, изкупните цени са възможно най-ниски, а за производителите почти не остава печалба.
От друга страна, фермерите са и под постоянния натиск на т. нар. земеделски консултанти, които пък ги притискат да използват все повече и по-скъпи пестициди с цел увеличаване на добивите. Мнозина малки производители фалират и се налага да продадат земите си, като се заселват в градските гета. Там децата им са обречени на бедност, неграмотност и тежка престъпност.
Картофи на изчезване
Няколко хиляди километра на юг, в ПЕРУ се отглеждат повече от половината от картофите, които се ядат по света. Това растение е изключително адаптивно – има картофи, които растат при висока надморска височина – над 4000 метра. Има такива, които виреят в топли райони при сухи условия; които са изключително устойчиви на студ и различни заболявания; а някои видове виреят при изключително влажни условия и в години на наводнения и продължителни валежи осигуряват жизненоважна прехрана.
Въпреки всичко обаче, колкото и различни видове картофи да има, за добрите добиви е необходимо добро планиране. А това става все по-трудно заради климатичните промени, които се усещат много силно от фермерите в Перу. Времето е все по-сухо, дъждовният период започва все по-късно през годината и е все по-краткотраен. Понякога температурите падат под минус 30 градуса, а малко след това се покачват рязко, което води до загуби и по-слаба реколта.
Ето защо водещи в случая стават доброто планиране, познанията за изменящия се климат, надеждните прогнози за времето, по-доброто познаване на различните видове картофи. От началото на 20-ти век обаче се отглеждат все по-малко видове. В земеделието все повече се залага на т.нар. монокултури, а хранително-вкусовата промишленост изисква производство на стандартизирани форми, размери и степени на зрялост. Това е довело до изчезване на 75% от разновидностите – както култивирани, така и диворастящи. И много от тях са имали качества, от които вероятно ще имаме голяма нужда някой ден.
Джунгли падат жертва на месото
Съвсем наблизо в БРАЗИЛИЯ пък се налага друга тенденция. Изсичат се вековни дъждовни гори, а на тяхно място се засаждат полета със соя. Соята е високоенергийна храна. Тя съдържа 18% мазнини и 28% протеини – почти колкото месото. Но повече от 80% от добивите днес отиват за храна на животни или като биогориво за автомобилите. А с произведената соя могат да се изхранят над 3 милиарда души и така да се решат проблемите с глада в световен мащаб.
[Още: За водата, ресурсите и боклуците]
През 2013 година в Бразилия посевите със соя са били над 24 милиона хектара. Това е повече от два пъти площта на България. Тази територия се увеличава с 10 % всяка година. Изчезват застрашени растителни и животински видове заради изгубени хабитати. 75 % от емисиите вредни газове на страната се дължат изцяло на обезлесяването. В същото време,
използват се огромни количества хербициди и пестициди
изкуствени торове и вода, която нерядко се отклонява отдалеч. Това има пагубно въздействие върху почвите в тропическите райони, тъй като те губят плодородните си качества и само в рамките на няколко години се превръщат в пустини. А на всичкото отгоре голямата част от препаратите изобщо не достига почвата. Те се отмиват и замърсяват реките, тровят риба, хора и животни. Именно Бразилия е най-големият потребител на пестициди в света – с повече от 800 000 тона на година.
Всичко това е функция на нарасналото търсене на месо
В света се произвеждат над 300 милиона тона месо всяка година. Бедната част от населението изяжда незначителна част от него, лъвският пай остава за богатите. Така например, годишното потребление на месо в САЩ е 115 кг на човек за година, докато в Западна Африка е между 4 и 10 кг. По данни на Организацията за храни и земеделие към ООН, до 2050 г. консумацията на месо в световен мащаб ще се удвои.
Като добавим и спекулациите, които се правят на борсите, положението става направо неудържимо. През последните десетилетия зърното се е превърнало и в инвестиционен инструмент за банки и застрахователни компании. И всяка борсова паника отваря кутията на Пандора при определянето на цените на земеделската продукция. Полза от всичко това в крайна сметка имат големите корпорации, а малките фермери търпят негативите от всичко, което се случва. Потърпевши са и обикновените потребители, които имат все по-малко информация за произхода на храната. А тя е все по-обогатена с химични вещества и хормони, чието въздействие върху човешкия организъм може да има тежки последици.
