В две поредни части (Земята, която изяждаме или безумията на днешния свят и Земята, която изяждаме – втора част) ви разказвахме за безумията, които ние хората причиняваме на природата и самите себе си в стремежа си за по-големи печалби и по-висок стандарт. Правим всичко това без особена мисъл за това дали ще успеем да опазим Земята за идните поколения.
Заведохме ви в едни от най-бедните райони на света:
- като Буркина Фасо, където местните производители на домати са принудени да изхвърлят реколтата си заради евтиния внос на европейски консерви;
- в Етиопия, където деца не ходят на училище, защото трябва да доставят питейна вода на семействата си;
- Бразилия: изсичат се вековни джунгли, за да се отглежда на тяхно място соя за храна на животни;
- в Бангладеш пък солената вода завзема дори и сушата, за да се развъждат скариди…
Днес е време да си зададем въпроса: ИМА ЛИ ИЗХОД?
Как можем да опазим Земята, която изяждаме?
Много благотворителни организации по света се опитват да променят положението, макар и с малко. Швейцарската фондация Helvetas например работи в различни части на света в опит за преодоляване на големите проблеми чрез информация за обикновените хора.
В Етиопия учат малките фермери как да събират водата в дъждовния сезон и да не я изчерпват твърде бързо през сухия. Какви растения да садят извън селищата и как да строят диги и стени, които да не позволяват на водата да отмива плодородната почва надалеч.
Чрез програмата си за Хондурас пък подпомагат дребни фермери, произвеждащи био-какао. Продукцията им се изкупува и се изпраща във фабрика за шоколад в Швейцария, като е съвсем ясно коя част от какаото от кой фермер е произведено. При етикетирането се поставя лика на фермера и неговата лична история. Шоколадите се продават в най-голямата търговска верига в алпийската страна. А малка част от заплатената сума се връща на производителя.
Друга швейцарска фондация пък се е заела със сложната задача да опази биоразнообразието сред картофите. Тя специално издирва позабравени видове – диви или култивирани и поощрява отглеждането и продажбата им. А такива картофи вече могат да се намерят в търговската мрежа.
Истината е обаче, че е необходима цялостна политика в насока опазване на биоразнообразието, околната среда и здравето на хората.
Какво обаче може да направи всеки от нас?
- Хапвайте повече пресни плодове и зеленчуци.
- Пийте повече чиста вода, включително чешмяна там, където е възможно. А такива места в България, слава Богу, има достатъчно.
- Купувайте местна или евентуално регионална продукция. Бабата на село няма пари за скъпи химикали, тя тори с кокоша или друга животинска тор. Градинката си я прекопава сама. Влага усилия, които е грехота да не бъдат възнаградени. Купете от нея, ако я срещнете някъде по пътищата. Продукцията й е по-евтина или най-малкото по-вкусна и по-полезна от тази на едрите производители. Но не ги пренебрегвайте и тях – пестете времето и средствата си. Важно е все пак да изберете по възможност родното или евентуално онова на комшиите.
- Купувайте плодове и зеленчуци, характерни за съответния сезон. В това отношение ние българите сме много напред заради традицията да приготвяме зимнина. Не го приемайте като изостаналост, а като далновидност!
- Опитайте се да намалите, поне малко, консумацията на месо, включително риба и морски деликатеси. Това не значи да се лишавате, но поне се старайте да не прекалявате. Не е вярно, че човек остава гладен, ако не хапне месо на всяко сядане. Зеленчуците и зърнените определено засищат повече.
Старайте се да изхвърляте по-малко отпадъци и да усвоявате максимално хранителните продукти.
На село е лесно – кокалите отиват за кучето, сухият хляб за кокошките или прасето, останалото ако няма къде – на торището. От торището – в градината и доматите са по-сладки и по-вкусни. Но в града също има безброй опции. Най-малкото можете да се поровите в Интернет за рецепти, в които се използва сух хляб или останала от предния ден пържола например. И отново ще отбележа, че за разлика от западните нации, ние българите отново сме много по-напред в навиците си. Когато се заколи прасе в България, то със сигурност се усвоява на повече от 50% (за разлика от Швейцария). Затова – не се отказвайте от кървавицата, пачата и наденицата, още по-малко от бялото саламче (така дъщерите ми наричат сланината).
И накрая – въпросната изложба в Лихтенщайн ме накара силно да се замисля върху
смисъла на частицата „био“
То, в крайна сметка, обикновено е излязло от ръцете на малкия производител, на работещия селянин някъде там по широкия свят, който има право на труд, но и на хляб. А тя, Земята, ни е само една. И далеч не е толкова голяма. Буркина Фасо, Бангладеш, Етиопия или Хондурас може да са непознати, но са част от нашия свят. И онова, което става там, рано или късно ще ни сполети и нас, ако не вземем адекватни и навременни мерки.
Следователно, не е зле да мислим, когато купуваме. Всеки един от нас всеки божи ден има думата и взима решения, които индиректно влияят на глобалните процеси. Всичко започва от нас – от мен, от теб, от промяната в мисленето на обикновения човек.