Пътят на най-обичаната танго двойка на всички времена – този на Мария Ниевес Рего и Хуан Карлос Копес, определяни като Джинджър и Фред на аржентинското танго – е история на любов и омраза. Започва с думите: “Влюбих се в него. Това е! Не ме интересуваше толкова танцът, колкото човекът.” А завършва с неговото: “Не можех да я понасям повече.” И нейното: “Кой, по дяволите, е Копес?”
Над всички тези емоции стои тангото. То ги свързва вече почти 70 години. Мария била на 14, Хуан – на 17. Срещат се в квартала на една милонга (танцувална вечер, “забавлението на бедните”, както казва Мария). Тя още не танцува, защото я смятат за малка, но забелязва Хуан (който танцува нескопосано със сестра ѝ) и го запомня. Виждат се отново чак след година.
Той я кани на танц
Понаучил е стъпките. Мария е неотразима. Влюбва се в него. Хуан се влюбва в танцуването ѝ. Вижда, че тя му пасва идеално на това, което си е наумил да постигне в тангото. Никога няма да намери друга като нея. Искрата пламва.
Днес Мария е на 81, Карлос – на 84. Не са танцували заедно от десетина години. Но танцът им е продължавал цели 50. Дори след като се развеждат. Всъщност, дълго след като не са вече двойка в живота, продължават да са двойка на сцената. Разделят се и в тангото, когато Хуан обещава на втората си жена, че ще спре да танцува с Мария.
За нея това е най-голямото му предателство, по-голямо от изневерите и похотливите му погледи към други или от оттеглянето му от танго двойката им за около две години. Период, в който танцьорката успява да намери
любов и утеха в друг мъж, но го зарязва
когато Хуан отново се появява на хоризонта и иска да продължат да танцуват.
Не съжалява за избора си. Ала не може да прости последното предателство. “Бих направила всичко по същия начин”, заявява сега Мария, “но без Хуан!” Това е причината да не можем да се насладим повече на техен съвместен танц. Дори продуцентът Вим Вендерс и документалистът и режисьор Херман Крал не успяват да ги убедят да танцуват заедно пред камерите за филма Още едно танго (нещо, което не се случва и в Танго на Карлос Саура през 1998 г.).
Лентата на Вендерс и Кралхе доказателство, че все пак, към края на своя живот, и Мария, и Хуан са готови да разкажат своята история. Още едно танго проследява младежката им виталност и изстраданата им мъдрост със смесица от възстановки, красиви танцови изпълнения, архивни и съвременни интервюта и хореографии.
През 50-те години на миналия век Хуан е мечтал да превърне танца на своята родина в международен феномен (като джаза, който излиза извън границите на Щатите). Сбъдва мечтата си заедно с Мария в хитовото бродуейско шоу Танго Аржентино и други пътуващи представления. Хуан е и първият, който хореографира тангото и го качва на сцена с професионални танцьори, показвайки виждането си за това, което танцът може и трябва да бъде. И вдъхновява така много артисти от следващите поколения, включително и Астор Пиацола, известен като големия обновител на аржентинското танго.
Но в случая звездата е Мария.
“Никога няма да имам по-добра партньорка. Ще ми трябват 4, за да вършат нейната работа”, е казвал Хуан за нея. Тя предлага простичко обяснение за успеха, постигнат въпреки липсата на танцувално образование: “Първия път, в който играх танго, то проникна в мен през краката, кожата и кръвта ми и
стигна до моето сърце
За това не се изисква акробатика. Просто трябва да се посветиш на ударите на сърцето си.” Така Мария става половинката, която всички гледали. Танго шоуто е най-вече фокус върху женските крака. После върху самата жена. Едва след това забелязвате, че има и мъж. Така и трябва да бъде.
Вижте още: Любовта, без която не трябва да можем
Мария и Хуан през 1987 г.
Зад кулисите връзката на двамата е бурна. Женят се веднага щом Мария навършва пълнолетие. Покрай гастролите им обаче погледът на Хуан често се спира върху разголените тела на вариететните танцьорки. Съпругът вижда брака си по-скоро като отворена връзка, с нейните приливи и отливи. Ревността си казва думата и осем години по-късно двойката се развежда, за да не позволи нажежените страсти да разрушат отношенията ѝ. Раздяла в живота, за да съхрани
техния синхрон в танго танца
В продължение на няколко години Хуан си партнира с една от сестрите на Мария, докато тя ближе емоционалните си рани.
После страстното им танго продължава. Но само на сцена. Докато един ден Хуан не съобщава на Мария, че се оттегля от двойката. И за двамата е ясно, че без точния партньор всичко за тях приключва. Нож в гърдите на Мария, която винаги е следвала сърцето, танца, страстта, мъжа. Така пътищата на двамата партньори с много различни характери и очаквания, събрани някога от най-силната възможна искра, се разделят. Днес все пак двамата още танцуват. Макар и по отделно.
