Главоблъсканици със Ставри Калинов

Отворихте този текст заради името на Ставри Калинов, нали? Да, той е известен, а известните привличат внимание.

Тук наистина се разказва за Ставри Калинов. Ще прочетете и интервю с него. Но бързам да ви окуража да не преминавате към втората страница на материала. Това не е разговор като онези, които сме свикнали да водим всеки ден. Този човек не говори като всички останали, чиито интервюта четете постоянно. Онова, което ще последва, е по същество главоблъсканица. Не четете това интервю, ако не сте готови да се потопите в размисли. Този текст не е подходящ за хора, които обичат да се плъзгат по повърхността и не обичат да им е трудно.

Но ако не отговаряте на горното описание, ако обичате да се самоизтезавате с търсене на гледни точки и позиции, с просветления от чужди прозрения … тогава този текст може и да ви допадне. Защото тук ще прочетете размислите на един интересен и безкрайно различен човек.

Винаги съм мислила, че няма как да си велик творец, ако си стандартен, нормален, обикновен или универсален човек. Примери за това колкото щеш –Ван Гог, Дали, Пикасо…

Ставри Калинов не прави изключение

сигурно затова е голям. Когато говори, не всички го разбират. Трябва усилие, за да проумееш нещичко от многото, което ти е казал. А той е искрен и спонтанен – изрича нещата направо. Дали разбираш обаче смисъла си е лично твой проблем.

Когато го срещнах за първи път, го чух да нарича съпругата си простачка. Изумих се. Казах си –шантава работа, само един артист може да говори така. Но след известно време той подметна значението на думата простак – просто такъв. И си дадох сметка, че той уважава тази жена заради това, което е. Не знам какво чувства към нея, той не би разкрил истината за такава съкровена тайна публично, а още по-малко на случаен човек като мен. Но ми се стори, по погледа му, когато седи срещу нея на масата, че той ú се възхищава по някакъв свой начин. Затова я нарича простачка – просто такава жена. Уникална и много естествена. Единствената, която може да роди децата му…

Давам този пример не за друго, а за да направя уговорката, че всяко странно негово твърдение трябва да се приема по този начин.

Не буквално, не прибързано, а да предизвиква размисъл.

Разговорът със Ставри Калинов беше трудна работа, признавам. Аз не спирах да го провокирам с най-елементарните и обикновени въпроси. А той не спираше да ме провокира със сложността на мислите си и липсата на директни отговори. При всеки разговор с него и особено по време на интервюто за Lifebites.bg, се чудех наистина ли мисли така или играе някаква роля?

Имайки предвид огромната му продуктивност, абсолютната уникалност и творческата безграничност, която демонстрира, всеки път си казвах – нещо свише говори чрез него.

Той ще да е от онези специални хора, които наричаме пратеници, месии и т. н. Онези, които говорят за божествените неща на слушатели, които изобщо да не са готови да ги слушат, а още по-малко да ги разбират.

Не успях да вникна в смисъла на размислите му. Макар да ми се иска да бях успяла. Но не мога да не разкажа за него. Не мога да не цитирам откъси от това инсайтно ревю, както го нарече той. Както казва Ставри Калинов, словото е дадено от Демона. А божественото е духът, то е тайнство. Стиска ли ви да се докоснете и до двете?

На следващата страница – интервю със Ставри Калинов

Вижте още – Виртуална заложба на Ставри Калинов