В България има изключително много красота. И двойно (поне) повече мъка и тъга.
Искаше ми се тази история да започне красиво. С мисълта, че доброто винаги побеждава, щом има хора, които вярват в него и са решени да правят такова.
Силно се надявам тези хора, за които ще ви разкажем днес (както и стотиците други, за чието съществуване не подозираме), да успеят – да направят България по-добро място, да заразят с примера си околните и да вдъхнат надежда на онези, които не виждат никаква светлина в тунела на бъдещето.
Всичко започва с един 33-годишен млад мъж от Горна Оряховица. Лъчезар Любенов, който по образование е икономист, но в момента работи „в полза на обществото”.
Преди няколко години той попада на клипове в Интернет, в които млади хора събират джобните си, купуват с тях храна и напитки и ги раздават на бедни и просещи по улиците хора. Това го вдъхновява и решава, че заедно с приятелите си могат да направят същото и в родния си град. С още няколко момчета и момичета организира кампания. Със събраните в нея 500 лв. купуват продукти и правят 50 пакета с храна.
Първата задача на Лъчо и екипът му е да обиколят домовете на бедни, стари хора от Горна Оряховица и да проверят кой от какво се нуждае. За да намерят адресите им, се свързват с директорката на Социално подпомагане, която изпраща свой колега да помогне на младежите при обиколката на нуждаещите се.
В края на деня младежите попадат в дома на мъж в инвалиден стол, който живее сам в пълна мизерия, без ток и топла вода от три години. Мъжът не е кой да е, шокиран е Лъчо. Това е бившият волейболен национал Тодор Велинов, прославил България на Световното първенство през 1970 г., когато отборът ни се класира на второ място.
След като прекратява състезателната си кариера Велинов започва работа като шофьор на тир в Германия. Докато е в чужбина, водомерът на жилището му се поврежда и започва да отчита 3 пъти по-големи количества от реалните. Когато се прибира в България, бившият спортист разбира, че е натрупал огромни неплатени сметки към ВИК, а частен съдия-изпълнител неправомерно, но светкавично, запорира пенсията му в пълен размер. Така се налага да заживее без абсолютно никакви доходи.
Започват да се трупат сметки и за ток (който е спрян впоследствие). Бившият волейболист бил изпаднал дотолкова, че за да избутва най-студените месеци дялкал с голям нож парчета от гардероби и рафтове, които горял в печка за дърва през зимата. Нощем си светел със запалки и фенерче. Заради тежките условия, в които живеел и ранното мръкване в зимните месеци, започнал да си ляга в четири следобед.
Близки и роднини, които да помогнат няма, а той самият страда от тежка болест, която го e докарала до инвалидната количка и в която го заварват младежите.
Разказът на Тодор Велинов шокира Лъчо и приятелите му, които веднага организират акция за събирането на средства в помощ на бившия ни волейболен национал.
За кратко време успяват да съберат 1000 лева за сметката за ток.
След като го платили, останали пари за торта и подарък за предстоящия рожден ден на бившия волейболист.
„Когато тока отново светна в тях, човекът се разчувства много. Започна да ни прегръща и да ми целува ръцете. Сълзите му течаха,“ спомня си Лъчезар и моментално се сеща за друг тежък момент, откакто се захваща да върши добрини.
Младият мъж никога няма да забрави възрастна жена, която била трудно подвижна и нямала сили в ръцете. Помощите, които й дарили, били твърде тежки от нея и нямало как да ги носи. Тогава младежите й повикали такси и казали на шофьора да закара бабата до дома й за тяхна сметка. От вълнение възрастната жена не могла да пророни и дума. Вместо това от очите й рукнал поток от сълзи.
Тази нейна реакция и благодарността на всички останали хора, на които помогнали, накарали доброволците да отсекат – това ще бъде тяхна мисия в живота. Успехът на първата им обща кампания ги окуражава да продължат напред с много вяра и да въвлекат още хора в добрите си каузи и да създадат доброволческа организация.
Решили и да се регистрират като Сдружение с нестопанска цел.
„Това беше началото на С ВЯРА В ДОБРОТО“, ми казва с гордост Лъчо и допълва: Преди да решим да се регистрираме като неправителствена организация, всички се бяхме занимавали с благотворителност поотделно. Аз помагах на църква, на която обработвахме и подреждахме двора, други бяха организирали благотворителни концерти.“
Следва продължение… В него ще разберете на кой друг са помогнали младежите от Горна Оряховица и какви са последните им благотворителни кампании.
