Зимата на 1870-1871 г. е една от най-критичните в историята на Париж. На 19 септември 1870 г. германските армии обсаждат френската столица в продължение на повече от четири месеца. Причината за това е, че френският император Наполеон III, който е политик с изключително лоша преценка, обявява война на краля на Прусия Вилхелм I заради персонална обида. Това е време на жестоко изпитание за парижани.
Пруският министър-председател Ото фон Бисмарк е повече от щастлив да започне война и е на мнение, че Париж трябва да бъде бомбардиран, за да се сломи духа на французите. Но кралят на Прусия Вилхелм I смята, че е е много по-добре врагът да бъдe принуден да се предаде, като бъде подложен на мъчителен глад.
Четири месеца след началото на обсадата на Париж, докато прусите са удобно настанени в двореца Версай, парижани, които са обзети от масов глад, са принудени да убиват и ядат кучета, котки, гълъби и плъхове, за да оцелеят. По време на обсадата, продължила повече от четири месеца, около 65 хил. коня са заклани за храна. Сред тях са и два от жребците на императора Наполеон III. Когато конете свършват
парижани посягат на домашните си любимци
Опашките за кучешко и котешко месо пред месарниците се превръщат в обичайна гледка и според някои източници дори художникът Едуар Мане е принуден да заколи котката си, за да оцелее.
Според изследователи на кулинарната история на Франция, обсадата на Париж оказва сериозно влияние върху хранителните навици на французите. Особено що се отнася до консумацията на конско месо. Месарниците, в които се продава кучешко и котешко месо пък продължават да съществуват до началото на XX век.
Животните в парижката зоологическа градина също падат жертва на обсадата.
Пощадени са единствено маймуните
вероятно защото убиването им и яденето им би било само на крачка от канибализма. А също и лъвовете, тигрите и хипопотамите – поради хигиенни причини. Парижани убиват и изяждат две от най-популярните животни в зоологическата градина – слоновете Кастор и Полукс.
По същото време местните ресторанти започват да предлагат ястия от меко казано екзотични меса. Така например известният парижки шеф Александър Етиен Шорон, който работи във Voisin, един от най-добрите ресторанти в Париж по онова време, съставя брутално меню. То включва супа от слонско, пържени тестиси от камила, яхния от кенгуру, мечешки пържоли, вълчи бут, котка с гарнитура от плъхове, пастет от антилопа с трюфели и ордьовър от пълнена магарешка глава.
Менюто на Шорон е толкова гротескно и вулгарно
че някои историци са на мнение, че то не е нищо повече от неговия личен протест срещу една абсурдна и безсмислена война.
Шорон не е единственият, който сервира ястия от екзотични меса. Ресторантът Peter’s, недалеч от парижката опера, предлага плъх соте и филе от слон. Веднъж една от посетителките, вероятно добре запозната с менюто на ресторанта, си поръчва единствено салата, на което раздразненият сервитьор отвръща –
“Мадам, това е ресторант, а не ливада”
В края на краищата Ото фон Бисмарк постига своето. Германските армии изсипват 12 хил. снаряда над Париж в продължение на 23 нощи, в опит да пречупят морала на парижани. По време на бомбардировките загиват около 400 души и на 28 януари 1871 г. Париж се предава. Тази победа слага край на Френско-пруската война и поставя основите на модерна Германия. Но обсадата на Париж също така доказателство, че дори във времена на изпитание, парижаните не са склонни да се разделят с любовта към живота, част от която е добрата храна.