Приключение на име С влак на Бъдни вечер

Пътуването с влак, макар често презирано и пренебрегвано, е безспорно най-романтичното преживяване, свързано с придвижване от едно място към друго. Няма да се занимаваме с нехубавите и некомфортни мигове на взаимност между БДЖ и пътниците му. Ще си говорим за Светлата страна на Влаковете.

Те са възпявани в песни, увековечени във филми, там се ражда любов, приятелства, спи се, яде се, случват се разходки, на фона на живописни гледки, обграждащи ни.

Влаковете са топли, евтини и вечни. Надявам се…

Бъдни вечер и един влак

24-и декември е. Мъглива утрин, димящи кафета тук-там, багажи, редици и влакови композиции, стигащи до хоризонта.

Качвам се и аз във влака за Варна, прорязващ България в бесен унес. Естествено, не съм си закупила билет предварително, по стар български обичай, както е редно по големите, календарни дни. И заплащам затова с часове стоене права пред тоалетната в малък коридорец, топлеща се с още няколко презрeни души.

Доволна съм, че съм се качила. От някоя телевизия правят репортаж за неуредиците, директно питат дали съм недоволна. Доволна съм си, казвам, винаги с БДЖ пътувам. Очаквате ли закъснения, питат, не очаквам, отвръщам. Кратко интервю, не съм интересна, не се жалвам, не обвинявам.

Съпътниците ми в този вълшебен свят на правостоящи и бутащи се са мили хора, най-мил е Добри. Той веднага ме заговаря, поради записките*, които си водя в тефтера.

”Как бързо пишеш!”– възклицава той и след малко вече знам всичко за него.

Децата му са надалеч – син в Нова Зеландия, дъщеря – в Германия. Жена – хойка нейде из България.

“Самотна е Коледа, тъжна е Коледа” – казва той и си сваля шапката – къде в знак на съпричастност към всичките хора, които празнуват сами по света, къде, за да ми покаже, че макар да е на близо 60 години, няма нито един бял косъм.

Добри няма и зъбчета. Затова пък устата му е толкова изящна, че си мисля, че принадлежи на холивудско величие, не на този човек от село в Северна България, който работи за 350 лв., а за да ги изкара обикаля цялата страна.

“И животни гледам. Ама агнето, 15 лева ми дават за него изкупвачите. Няма да им го дам. Няма.

И две къщи имам. Плъховете се гонят там. Празни, големи и занемарени…

Говори и вдига патрончето, дето си го държи близо до сърцето. Дъхът му на цигари, спирт и разруха ме удря като чук.

“Коледа я празнувам веднъж на 3 години, като си дойдат децата.”

Добри не пропуска да направи предложение от интимен характер на русокоса дама, която живее в Пловдив и слиза на Мездра.

Гара Плевен

Преди Плевен при нашата скромна компания в този влак дойде едноух човек, за да покани някого от нас да поседне в неговото купе. Жребият посочи да съм богозибрана и да поседя. Този човек, който съдба ли, какво ли, е лишила от ухо и дарила с несметен брой белези, които адски са болели, но сърцето му е останало съвършено.

– Не мога аз да седя и да гледам другите прави –  казва той, взима багажа ми, качва го и с насълзени очи казва:

Човещина му липсва на този свят, човещина

И дискретност – помислям си. Всички го зяпат в белезите, но не за дълго – след няколко минути в компанията на душата му, те се изпаряват – белезите.

В купето ни има коте, две-три учителки, мил дядо – миниатюрен и усмихнат – слуша повече, отколкото говори. Хубава, добра компания, която сякаш цял живот е крачила из живота рамо до рамо. И именно тогава научих каква е тайната на щастливата любов.

Всеки ден да правиш нещо за другия. И да го питаш, какво да направиш и днес за него. Толкова просто, така ефективно.

Слизам на гара Левски. Слънчево ми е, топло ми, пълно ми е.

Защото само влаковете раждат толкова приятелства, истории, срещи и раздели.

Прочетете още… за първата българка, чието хоби е да лови влакове.

Списък с неща, които ще са ви от полза при пътуване (с влак)

• Вода
• Сандвич, увити във фолио, например. Измити плодове, а защо не е и зеленчуци? Ядки.
• Четиво – вестник, книга, списание, бележник за записки + химикал
• Карта за намаление
• Пари/Портмоне
• Телефон + качете си предварително хубава музика
• Ластик за връзване на коса, за да не ви пречи докато пътувате и слушате музика J
• Лукчета
• Кафе(в термос или чаша), ако не е твърде натоварено и пълно с хора.
• Слънчеви очила
• Сухи и мокри кърпички

Откраднати записки от влака:

“Няма места.”
“Дори дублираните се дублират.”
“ПостКоледно и изобилно от хора.”
“Някой чете 100 Яда на Костурица и Супер Полицаят Гешев.”
“На кърпички, мокри, се полюшва мандарина, останала от празника, вероятно. Осиротяла и затоплена.”
“Зима е – 16+”
“Изпече ми се дясното полукълбо от Слънчо.”
“Гледки, така есенни и меланхолични. Не спираш да пишеш, не можеш.”
“Не спираш да гледаш навън – не можеш.”
А парното е така охолно!