Наследниците на един от най-почитаните българи в историята ни – Христо Ботев, произхождащ от уважаван и многолюден едно време род, днес се броят (почти) на една ръка. Пръснати са из страната, спорещи или за родствена връзка, или за имоти. Обидени един на друг, непознаващи се и неговорещи си.
Имената на повечето от синовете и дъщерите (общо 9 деца – 7 момчета и две момичета) на даскал Ботьо Петков пък са потулени в забрава. Болести ги погубват още като деца, а доживелите до по-зряла възраст умират, без да продължат великия си род.
Много смърт и траур бележи живота на калоферската фамилия.
Когато вдигат първата сватба в семейството, Иванка и Ботьо Петкови не предполагат, че скоро след радостното събитие ще загубят най-голямата си дъщеря Ана. Родена две години след брат си Христо – през 1850 г., тя се омъжва в родния си град Калофер за Христо Груев. Умира едва 17-годишна при раждането на сина си Тодор. Малко след това същата участ спохожда и детето.
Животът на втория син Петко е труден и тежък.
Ботевият брат е прикован на легло още като младеж
Умира едва 20-годишен след цели 8 години мъчително боледуване.
Същият трагичен край има и четвъртото дете на Ботьо Петков. Роденият на 18 септември 1854 г. Стефан завършва мъжкото класно училище в Калофер и отива в Табор. Там живее в ужасни условия и мизерия, и заболява от туберкулоза. Умира през 1890 г., когато е директор на областната библиотека в Пловдив. Няма данни да се е женил и да е оставял наследници.
(В ужасни условия и мизерия живее днес и третият братовдчед на Христо Ботев – Иван Печев. Повече за това моое да прочетете – ТУК)
Най-щастлива според изследователите
е съдбата на четвъртия син – Кирил
Роден през 1856 г., той остава в българската история като най-известния родственик на Христо Ботев. Има късмета да получи добро образование. Завършва мъжкото класно училище в Калофер, след това заминава за Одрин, където учи в католическата гимназия. Минава школата на военното училище в София и военната академия в Брюксел. В белгийската столица се запознава със съпругата си Мария Оли Шарл. Двамата имат 49-годишен брак, който е белязан от друга семейна драма. На петата година след венчавката им двамата разбират, че няма да могат да имат свои деца и впоследствие осиновяват белгийче.
“Кирил Ботев е единственият от фамилията, които има родственици. От справка в архива на вътрешното министерство се вижда, че генералът не е имал родени деца, а е осиновил син с белгийско гражданство – Ноел Шарл. Така че великият революционер няма кръвни наследници”, обобщава в една от книгите си проф. Стефан Каракостов, след като дълги години събира сведения за родословното дърво и съдбата на Ботевата фамилия.
След Кирил в семейството на Ботев се раждат още трима наследници, които последват участта на по-големите си братя и сестри. Тота, появила се на бял свят през 1859 г., и двамата Геньовци – през 1861 г. и 1863 г., умират още в ранна възраст, пише в студията си, посветена на Ботевото родословно дърво, историчката Атанаска Петкова.
След тях Ботьо и Иванка Петкови имат още един син. Близо 20 години след като се ражда първородният Христо през 1866 г., семейство Ботеви се сдобива с деветата си рожба – Боян. Като дете той прекарва драматичните 1875-1876 г. при брат си Христо в Букурещ. Запален от патриотичните възгледи на батко си, години по-късно младият Боян участва в Сръбско-българската война. Още незавършил военно училище, той командва рота.
“В сражението на 7 ноември 1885 г. показва чудеса от храброст, а след два дни умира от раните си едва 19-годишен”, уточнява Атанаска Петкова.
През 1906 г. смъртта отнася и единствената дъщеря на Христо Ботев – Иванка. В спомените на съвременниците си тя е описана като
необикновено скромна, жизнерадостна и общителна
През 1906 г. Ботевата дъщеря се омъжва за дългогодишния си приятел д-р Стоян Христов, когото среща във видинския клон на Българската земеделска банка. Двамата се радват на любовта си твърде кратко. Няколко месеца след венчавката Иванка напуска този свят.
Умира едва 30-годишна след мъчително боледуване и неуспешна операция.
Баба ú Иванка, надживяла повечето от децата и внуците си, си отива през 1911 г.
Жив от семейството остава единствено генерал Кирил Ботев, който умира през 1944 г.
Родът на Венета
– любимата на Ботев, произхожда от Търновско.
Дядо ú по майчина линия е сред най-заможните местни кожухари.
Въпреки възможностите на знатното семейство Венета не посещава училище, а вместо това едва 17-годишна е омъжена за младия сарафин Дончо Петков. Мъжът ú печели добре, но често проявява инатливия си и тежък характер.
Тягостната обстановка не се променя дори след раждането на сина им Димитър. Затова три години по-късно Венета взема невръстното дете и заминава при вуйчо си, който е владика в Букурещ. В румънската столица през топлата есен на 1874 г. младата търновка среща калоферския поет Христо Ботев. Двамата се венчават без поп, без камбани и църковен обред. Ботев приема доведения си син и се грижи за него като за свой собствен, а Димитър наследява от него любовта към учението и по-късно става известен като един от най-добрите учители по френски във Видин и София.
Още за рода на Христо Ботев и наследниците му може да прочетете в материала “Третият братовчед на Ботев – Иван Печев: Живот сред боклуци”
* Статията е публикувана през юни 2010 г. във вестник “168 часа”. Lifebites.bg я публикува със съкращения и редакции, направени от автора.