Глобалното затопляне и замърсяването на околната среда в небивали размери са двата основни фактора, поради които ежегодно от картата на Земята изчезват все повече и повече животински и растителни видове. Това са процеси, които е трудно, дори, бих казала, невъзможно вече да спрем. Но във всяко трагично събитие има и по нещо хубаво. Балансът винаги стои в основата на всичко. Умни и предприемчиви хора са помислили за тези проблеми и благодарение на тях, за опазването на растенията, светлина в тунела има!
Преди години (през 2008 година), под егидата на ООН е създадено специално международно семехранилище, в което са събрани семена от всички съществуващи в световен мащаб селскостопански култури. То е заключено през повечето време от годината и много малък брой хора имат достъп до него.
То се намира в Норвегия и по-точно на Шпицберген
– най-големият и единственият обитаван остров, част от архипелага Свалбард (най-северната точка на планетата). Проектът за създаването на този Ноев ковчег за растения е създаден и финансиран от норвежкото правителство и организацията Crop Trust, а стойността му възлиза на около 9 милиона щатски долара.
Всяка държава си има отделна секция в хранилището, където се намират запасите от семена за всички култури, които виреят на съответната географска ширина. В трезора са съхраняват над 865 000 вида растения, от всички региони на планетата.
Основната „сграда“ на семехранилището в Свалбард е скрита дълбоко под скалата, в която е вкопана, а съвсем малка по размер негова част се намира над земната повърхност.
Банката е оборудвана с взривобезопасни врати и шлюзови камери, за да бъдат избегнати всички възможни инциденти. Семената се съхраняват при ниска температура от около -18 градуса по Целзий.
Съхранението на генетичния материал от всички съществували (при създаването на хранилището) и съществуващи в момента растения предоставя
възможност в бъдеще да бъдат възродени видове, които вече са изчезнали или
при наличието на глобална катастрофа
семената да бъдат използвани, за да се възобновят храните, необходими за оцеляването на човечеството.
Тук се появява и най-стряскащият факт в тази история. Ако доскоро си представяхме, че “глобална катастрофа” е някакво абстрактно понятие, което едва ли ще ни застигне, то днес няма съмнение, че тя вече е факт. Особено в района на Сирия, от където заради гражданската война, която от години бушува,
бяха изискани първите мостри на семена от семехранилището
в Свалбард. Те трябвало да бъдат преместени в генетична банка близо до сирийския град Алепо (Халеб). Семената, които са поискани са от пшеница, ечемик и други житни растения, които могат да се отглеждат успешно в сухите райони.
Този стряскащ и обезпокоителен факт носи след себе си една неприятна истина – светът в който живеем днес е в много сериозна криза.
Искаше ми се този материал да е позитивен и успокояващ, че там някъде има едно семехранилище ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, но реалността е друга. Реалността, която ние хората сами си създаваме е грозна, тъжна и много често смъртоносна.
