Една от най-актуалните теми тези дни в страната ни е агресията. За нея се заговаря, едва когато стане нещо страшно, с фатален край. Този път поводът е убито на улицата 18-годишно момче във Враца. Кой е предизвикал спора, какво се е случило и защо никой не се е намесил, са вторични въпроси. По-важният е защо никой не забелязва агресията в ежедневието ни?
По темата публикуваме лично мнение, изразено във Фейсбук. Мислите, които ще прочетете по-долу са на Васко Врачовски – потомствен врачански фотограф, едно от разпознаваемите лица в града. Публикуваме редовете по-долу с неговото съгласие и с благодарност, че се съгласи да ги сподели с читателите на Lifebites.bg.
Четете и помислете!
“Напълно сме объркали рейса… Не си казваме благодаря, не си казваме извинявай, не си казваме моля. Говорим си на ти, без да се познаваме.
Не си виждаме един на друг добродетелите, забравихме какво означава да поискаш или дадеш помощ. Всичко това е далечна предпоставка за пълна деморализация.
Свикнахме на постоянната агресия, не я забелязваме
Виждаме я, когато нещо свърши с фатален край. Тази широкоспектърната агресия, която НИЕ създадохме, живеем и толерираме.
Не само физическата агресия, всичката – емоционалната, сексуалната, визуалната, словесната. Виждаме я постоянно, но си траем. Неща, които едно истинско общество не допуска до себе си и околните.
Ако новогодишната вечер в Кьолн се беше случила във Враца, нямаше да има никакъв отзвук. Просто при нас я има ежедневно, без да има бежанци, без да има „гадната“ толерантна Меркел.
А сега, след уличния сблъсък завършил със смъртта на 18-годишно момче – сега кого да обвиняваме? Нямаме смелостта да обвиняваме себе си.
Всеки около нас има в обкръжението си един потенциален агресор, но когато ни е роднина или много близък, си траем. Аз също съм от НИЕ. 41 години съм расъл във врачанския свят.
Знаем ли ние самите какво означава думата агресия? Не е задължително да има смърт… започва се от семейството, през думите „грозна шматка“ и „голям пич“, плюене в междучасието, бой в дискотеката, шофиране пиян, спиране на тротоара, и те, годините, са дошли… дошли да можеш да убиеш. Дотогава ние не сме виновни, нали?
Агресията я има и след случките. Сега всички искат смърт за тези двамата – дано ги осъдят справедливо (нито ги знам, нито ги познавам), но виждаме ли вина в себе си?
Други осъждат зяпачите и тези, които са снимали, че не са се намесели. Не – който е да е бил там, НИЩО ДА НЕ Е НАПРАВИЛ – защото
десетилетия наред ние нищо не правим, а създаваме точно това
Други излизат на протести, правят фейсбук групи, шествия и т.н. Срещу кого протестираш, врачанино, срещу себе си ли?
Ако наистина не виждаме, макар и малка, личностна вина във всеки от нас… напълно сме объркали рейса.
* Заглавието е на Lifebites.bg.
