Едва ли е случайно, че тъкмо Яж, моли се и обичай донесе световна слава на Елизабет Гилбърт. Мемоарният ѝ роман, описващ нейното едногодишно пътешествие из Италия, Индия и Индонезия, е пропит с мъдрост, каквато само приключението “самопознание” може да даде. Поднасяме ви любимите ни
моменти от книгата и от филма Яж, моли се и обичай
създаден по бестселъра на Гилбърт, където в ролята на търсач на щастие, прошка и истинска обич влиза Джулия Робъртс, а в ролята на вдъхновението – самият живот.
“Дзен учителите казват, че можеш да видиш отражението си само в спокойни води, не и в течащи.”
“Трябва да бъдеш много учтива със себе си, когато се опитваш да научиш нещо ново.”
“А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта – това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е (и също – твое право като човешко същество) да намериш нещо красиво в живота, без значение колко е крехко.”
“Балансът означава да не допускаш някого да те обича по-малко, отколкото ти самата се обичаш.”
“Хубаво е да имаш разбито сърце. Това означава, че си се опитал.”
“Да изгубиш баланса си заради любов често е част от балансирания начин на живот.”
“Разрухата е подарък. Тя е път към трансформацията.”
“Никога не се извинявай за това, че плачеш. Без тази емоция всички ние сме роботи.”
“Аз съм по-добър човек, когато имам по-малко в чинията си.”
“Леко е да се молиш, когато в живота не всичко е гладко, но да не прекъсваш молитвите даже когато кризата е отминала – това е своего рода завършващата фаза на процеса, в хода на който душата придобива възможността да задържи натрупаните блага.”
“Трябва да се научиш да избираш мислите си така, както избираш дрехите в гардероба си. Това е сила, която можеш да овладееш. Ако толкова искаш да контролираш всичко, започни с ума си.”
“Номерът е да успееш да укротиш мислите си, макар и в 5 сутринта. Изпразваш главата си от всички тях, освобождаваш място и цялата Вселена нахълтва вътре с пълна сила. Хармонията започва несигурно да се прокрадва в теб.”
“Как може да натикаш себе си в мъничката кутийка на собствената си личност, когато усещаш своята безграничност?”
“Бог живее в теб, Бог – това си ти, такава, каквато си. На него му е безинтересно да гледа как се опитваш да се представиш за някоя друга, някоя, която според теб съответства на идиотските ти представи за това, как трябва да изглежда и да се държи една духовно извисена личност. На всички нас, кой знае защо, ни се струва, че за да станем просветени, е необходимо да внесем драматични изменения в своята личност, да се отречем от собствената си индивидуалност.”
“Мястото за почивка на ума е сърцето. Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място, на което умът някога ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш.”