Знаете ли, че голямата любов на Селинджър се жени за Чаплин? А знаете ли, че когато Селинджър обича…, се влюбва не само Бегбеде – авторът, описал тази голяма любов в книгата си „Уна & Селинджър“. Влюбват се всички читатели. В последното ви оставяме да се убедите сами с тези 15 цитата от новаторския полудокументален, полуфикционален роман на Фредерик Бегбеде!
“Горд като моята котка Кокошка, когато носи в леглото ми разкъсано врабче, окървавено, но все още дишащо, полагам тази книга, както и закоравялото си сърце в нозете на госпожа Лара Мишели.”
Въпросната Лара е другата голяма любов на Бегбеде в книгата (след захласването му по личността на Уна). Затова и
на страниците на Уна & Селинджър
на заден план се развива линията на постигнатата близост между автора и Лара. Вероятно заради нея иначе циничният Бегбеде тук за пръв път звучи като влюбен.
“Лара бе може би единственият човек в Женева, способен да каже nice to meet you, мислейки го наистина.”
“Веднага забелязах също заострените ѝ като на котка кучешки зъби и двете трапчинки, които оформяха кавички около устата ѝ, така че всяко изречение се превръщаше в цитат.”
“Първата вечер спахме заедно. Твърде прибързано? Не: бяхме нетърпеливи да сме заедно. Аз лично я очаквах вече четиресет и пет години.”
Главната роля, разбира се, е запазена за младежката драма на Уна О‘Нийл, дъщеря на Нобеловия лауреат за литература Юджийн О‘Нийл, и Джери Селинджър, който години след като среща Уна, пише известния си роман Спасителят в ръжта. Когато се запознават тя е едва на 15, той – на 21.
“Истински се обича между шестнайсет и двайсет и две години.”
“За да се очарова някое силно желано момиче, трябва да я накарате да вярва, че разполагате с време… каквото нямате. Да не ѝ се нахвърляте, както останалите, а да засвидетелствате интереса си.”
“Най-много се обичат онези, които никога няма да се обичат.”
“Много рядко двама души, които танцуват блус, се стремят към едно и също нещо.”
“Щастие е за мъжа, когато една жена го освободи от всички останали жени.”
Уна О‘Нийл на пробни снимки в Холивуд през 1942 г.
Връзката на Уна и Селинджър, продължила около година, прелива в нещо като полулюбов от страна на Джери. От фронта на Втората световна война той праща писма до своята муза (която по-късно се жени за много по-възрастния от нея Чарли Чаплин). Писмата са “факционални”, както ги нарича Бегбеде (игра с думите “факт” и “фикция”). Тъй като близките на Селинджър отказват достъп до истинските писма, френският писател ги доизмисля, основавайки се на старателно събирана информация за Уна и Джери.
“Да те обичат е най-важното, мис Лестър. Има хора, които си мислят, че любовта е секс и брак, и целувки в шест часа, и деца, и вероятно е така, мис Лестър. Но знаете ли какво си мисля? Мисля, че любовта е докосване и все пак – липса на такова.”
(Селинджър в The Heart of a Broken Story, цитиран от Бегбеде в книгата)
“Ангелите съществуват, проблемът е, че все отлитат.”
“Още преди много време трубадурите, с техните смешни костюми, са разбирали, че някои истории заслужават нещо по-добро от това, да бъдат изживени; след като изпеели одите си пред някоя недостъпна благородна дама, те прибирали мандолината, яхвали белия кон и се прибирали да си починат в обятията на своята съпруга. Търсели нещастието вън от дома си. Животът им бил богат на всички тези несъществуващи любовни истории. Да отдадем дължимото на пропуснатите срещи, които изпълват въображението ни: те са точно толкова важни, колкото и успешните ни бракове”,
пише Бегбеде и цитира Емили Дикинсън:
“Отсъствието е наситено Присъствие.”
“Много младата жена е съчетание между малката майка и първата любов. Остарявайки, младото момиче се превръща в любовница или дама. В младото момиче се съчетават най-красивото и най-доброто.”
(Чарли Чаплин)
Прочетете още… Когато Мураками пише за бягане, а говори за любов
“Чарли ме направи зряла, а аз го поддържах млад.”
(Уна О‘Нийл за Чарли Чаплин)
“Щастието е твърдо тяло, докато радостта е течна”,
пише Селинджър в Синият период на Домие-Смиет, а Бегбеде добавя:
“Животът ни няма значение, той потъва на дъното на времето, но ние сме съществували и нищо не може да го отмени – макар и течни, радостите ни никога не се изпаряват.”