На 18-ти февруари е официалната премиера на филма ‘Reach Your Limits’. Лентата проследява опита на един българин да подобри рекорда за най-бързо изминаване на маршрута Ком-Емине.
Днес ви представяме човека, около когото се завъртя изключителният екшън в Стара планина миналия август. Той започна пробег за рекорд, а постигна много други неща. Вижте историята на Кирил Николов-Дизела и Ком-Емине.
Когато разбрах, че вторият специален проект на Дизела ще е Ком-Емине, си помислих: „Това е скучен маршрут, традиционен и клиширан – защо това?!”. Като човек, отговарящ за популяризирането на проекта, го сметнах за кофти идея. Но само след няколко минути и повечко информация от Кирил, осъзнах, че всъщност не е.
Защо? Нормално човек изминава пеша тези 600 км в планината за 3 седмици, а той щеше се опита да постави рекорд като ги пробяга за 5 дни! Да, само за 5! И трябваше да бяга минимум по 120 километра на ден в планински условия. Това означава големи промени в надморската височина, променливо време, променлив терен, постоянна опасност от травми, диви животни и всякакви неочаквани препятствия. Сметнах го в моето темпо – при 5 км на час (с напъването), това правеше точно 24 часа за всеки етап… И така 5 денонощия едно след друго. Адска работа.
Знаех, че Кирил е изключителен и като физическа подготовка, и като воля. Когато някой е надбягал двама световни шампиони по ориентиране, за да стане Европейски вицешампион (2012г.), предполагаш, че е изключителен. Когато разбереш, че два пъти е бил 6-ти в света, също предполагаш някои неща за формата и силата на духа му. Когато е печелил 4 години поред състезание от типа Adventure race (многобой сред природата), в което участват 60-80 души, опитни в какви ли не спортове на открито, вече си убеден, че той е специален. Но когато видиш наживо как се случват тези постижения, усещането е неописуемо.
Не знаеш кое е по-силно – дали адреналиновата вълна, породена от напрежението, неочакваните обрати и всеобщия ентусиазъм, или респекта, който те залива като видиш този изтощен, отслабнал човек, който напряга цялото си същество, за да направи следващата крачка или за да не спи повече от определените минутки време. Но той си има причини да го прави. Една от тях може да намерите в сайта му, като цитат от Скот Юрек, световно име в ултрадългите бягания (тези над маратонската дължина от 42 км):
“Тичайте 20 минути и ще се почувствате добре. Тичайте още 20 минути и може да се изморите. Ако тичате още 3 часа, ще изпитате болка, но ако продължите напред, ще видите, чуете, помиришете и вкусите света така ясно, че предишният ви живот ще ви се стори безцветен.”
За да направи живота си по-цветен, в приключението „Пет върха” (2013г.) Дизела изкачи с бягане най-високите върхове на най-високите пет планини в България – Ботев, Вихрен, Руен, Мусала и Черни връх – за по-малко от 23 часа. Но „Ком-Емине: Достигни лимита си” беше много амбициозно начинание дори за него. И оправда името си. Не само Дизела, но и хората в екипа надскочиха границите си.
Началото беше много ведро и целият екип от над 30 души тръгна от София към връх Ком с настроение. Имаше железен план за действие, отсечките на трасето за различните дни бяха планирани и всеки знаеше ролята си – треньор, организатори, видео оператори и фотографи, отговорници за трасето и за бивака, масажисти. Попитах Дизела какво си е мислел тогава. Ето какво сподели той:
„Преди началото на Ком-Емине Наталия (неговата треньорка – бел. авт.) ме попита: „Искаш ли вече всичко да е свършило?”. Аз й отговорих: „Не. Но вече искам да започне, защото нямам търпение и не искам да изпусна нито един момент от случващото се.”
Още при разпределянето на задачите си помислих, че работата на операторите ще е може би най-трудна. Снимахме филм и те трябваше да заснемат всичко възможно. Трябваше да са до бегача и преди него – когато тича, когато се контузи, когато е в непристъпна дори за оффроуд джиповете местност, когато достигне върха, когато падне на земята от изтощение. Единият от тях беше планинар, но на останалите сигурно им е коствало много да са постоянно до Кирил през тези 6 дни. При прехвърлянето на хора и багажи от джип на джип, някои от тях са си изгубили саковете и са карали с едни и същи дрехи няколко дни, а спането буквално на шосето покрай едно село, докато Дизела подремне сутринта на последния ден, дори няма нужда от коментар.
Младежите дадоха всичко от себе си и май направиха филма на живота си (премиерата предстои на 18-ти февруари), но и трейлърът говори много. За филма самият главен герой смята, че е „непредсказуем”. Такава беше и цялата ситуация – като „Сървайвър”, в който предварителният сценарий е направен на пух и прах от природата.
Следва продължение… в него четете за болката, умората, травмите, трудностите, радостите и умението да вземаш правилни решения.
