На 7 януари 1887 г. американецът Томас Стивънс завършва първото в света околосветско пътешествие с велосипед, изминавайки близо 22 хил. километра в продължение на четири години.
По време на пътешествието си Стивънс минава и през България и прави едно доста любопитно описание на страната ни в книгата си Around the World on a Bicycle, установи Lifebites.bg.
Томас Стивънс e роден през 1854 г. в Беркхамстед, Великобритания. Когато е на 18 г., той напуска семейството си и заминава за САЩ. През 1884 г. си купува велосипед penny farting – с огромно предно и с миниатюрно задно колело. Колелото е модел Standard на чикагската фирма Pope Manufacturing Company.
Стивънс решава да направи първото околосветско пътешествие с него
В края на 1884 г. той прекосява цяла Америка и се отправя към Ливърпул с параход, където пристига през април, 1885 г. Оттам Стивънс продължава приключението си на две колела, като преминава през Франция, Германия, Австрия, Унгария, Словения, Сърбия, България, Румъния и Турция.
Пътешествието на Стивънс не остава незабелязано у нас и е описано през 1897 г. от публициста Стефан Бобчев на страниците на сп. Българска сбирка. Бобчев научава за Стивънс от руското списание Природа и люди и на свой ред пише статията Един американец – велосипедист за България и българите.
В нея българският автор информира читателите си, че Стивънс „преминал през цяла Америка до Ню-Йорк, гдето се качил на параход и отишел в Англия. От Англия през Франция, Германия, Австро-Унгария, Сърбия, България, Источна Румелия и Турция той се озовал в Мала-Азия. Обиколил той тъзи страна, гдето посетил Армения и, през Кюрдистан, отишел в Персия. От Персия той пак по море пътувал за Индия и, като я преминал напреки до границите на Афганистан, продължил своето пътуванье през Китай и Япония, а от там пак на параход се върнал в Америка, от гдето бил тръгнал“.
Стивънс прекосява сръбско-българската граница през май, 1885 г., преминавайки през Цариброд (днешен Димитровград) и веднага попада на горист и неудобен за „яхание“ на велосипеда път.
На българска територия Стивънс среща “дребни кончета, обременени с непосилен товар”
които разкарват стоки между София и Ниш и които се плашат при вида на велосипеда. Стивънс вижда стада кози с пастири, които нямат понятие от цивилизация.
Описанията на американеца са грубовати и натуралистични. Той е впечатлен от черния хляб с пясък и остатъци от варено пиле в него, който му е сервиран в някакъв крайпътен хан. Както и от липсата на елементарни хигиена сред българите. Стивънс описва нечистите софийски механи, в които ястието – хляб и нарязани краставици – се подава на „недодялани, плоски, дървени танури“.
Американецът пише и за стражата пред княжеския дворец, облечена във вехти униформи, както и за изморените работници, които спят само три часа и половина в денонощието.
Стивънс продължава с описанието си на столицата:
„Селените в дебели дрехи носеха в града кърчази с мляко от най-близките чифлици, ферми. Аз възпрях няколко от тях, за да проверя качеството на млякото и намерих го все нечисто и в таквиз съдове, които повидимому никога не се измиваха. Някои носеха на плещите си цедилки с сиренье, суроватката течеше из цедилките в гърбовете им. Ако любовта към чистотата е свързана с набожността, то се разбира защо българите са далеч от тази последнята. Те се също така нуждаят от цивилизуващото влияние на сапуня, както и в много друго, и ако ли пионерите не сполучат да им присадят християнската религия и цивилизация, то не е зле да се направи опит за сега да се основат една или две народни сапунджийници в страната.“
След София Стивънс се отправя на юг, преминавайки през Ихтиман с неговите разнебитени улици, но и с топлата, плодородна долина по поречието на Марица. С дузината минарета на Пазарджик и с живописното разположение на Пловдив. В тази част от пътеписа си Стивънс акцентира върху
всеобщата разруха, бедността и разноликата етническа физиономичност
Върху ориенталската шарения и съжителството на хората и добитъка, скитащ навсякъде. Американецът също така отбелязва, че между турци и българи след Освобождението все още има стари сметки за уреждане. Не пропуска да спомене и циганите, които като че ли имат “упорна ненавист” към всеки труд.
Стивънс продължава пътешествието си, като заминава за Истанбул, където си купува пистолет заради опасения от крадци по пътя. Обиколката на Азия продължава с Армения, Кюрдистан, Ирак и Иран, а
зимата американецът прекарва в Иран като гост на шаха
След това Стивънс продължава през Китай и Япония, където приключва пътешествието си на 17 декември, 1886 г., по време на което е изминал почти 22 хил. километра.
В следващите години Томас Стивънс участва в много други велосипедни експедиции. През 1895 г. той се завръща в родната си Англия, създава семейство и става мениджър в лондонския театър Garrick. Умира от рак на 24 януари 1935 г. в Лондон.
Вижте карта на маршрута на околосветската обиколка на Томас Стивънс.
