Роденият в Босна и Херцеговина през 1892 г. Иво Андрич израства в крайна бедност, минава по пътя от писар до министър, през затвора до Ватикана. Жени се на 67 г., умира през 1975 г. Получава Нобелова награда за литература през 1961 г. Най-известната му творба е Мостът на Дрина. А когато се взимат цитати от Андрич, те най-често са именно от това произведение.
Кустурица изгражда Каменград (или Андричград) близо именно до този мост в чест на големия писател. В Знаци край пътя
Иво Андрич прави изключителен портрет на балканската ни душевност
Търси причината за провал на представителите на Балканите, които достатъчно талантливи и надарени, не могат да се доберат до успех.
“Една от причините е отсъствието на уважение към човека, към неговото пълно достойнство и към пълната му вътрешна свобода, и то с безусловно и последователно уважение.”
И продължава с описанието на Ноmо bаlcanicus:
“Ето го “нашия човек”, оня същинския. Той не мисли нито много, нито упорито. Но щом успее да скърпи някаква мисъл в главата си, първата му грижа е не да развива тази мисъл, да я проверява и критично да я сравнява с онова, което други хора мислят по същия въпрос, а да провъзгласи своята мисъл за единствено вярната и единствено правилната, като веднага след това се стреми да изкопае между нея и всяка чужда мисъл дълбок ров на презрение, омраза и борба до унищожение. В тази борба такива хора понякога показват канибалска ревност и на думи, и на дело.”
Ето защо бих искала да споделя с читателите на Lifebites.bg цитати от Андрич.
Защото лично мен тези редове ме впечатлиха, а актуалността им в момента ме озадачи…
“От страх хората са лоши, злобни и жестоки, но от страх могат да бъдат щедри, а дори и добри.”
“В живота ни е имало толкова неща, от които сме се страхували. А не е трябвало. Трябвало е да живеем.”
“Нищо не обединява хората така, както съвместно преживяно нещастие, завършило с щастлив край.”
“Примитивните и ограничени хора имат развитата способност да се надяват. При умните и даровитите хора тази сила е, струва ми се, по-слаба.”
“Всички истински животи са красиви и тежки.”
“Лошотата и добротата на един народ са продукт на обстоятелствата, при които той живее и се развива.”
“Каквото не боли – то не е живот, каквото не отминава – то не е щастие.”
“Малките хора, които наричаме деца, имат свои големи болки и страдания, които после като мъдри и възрастни хора забравят.”
“Накрая всичко, чрез което се изразява нашият живот – мисли, усилия, погледи, усмивки, слова, въздишки – всичко това се стреми към отсрещния бряг, към който се отправя като към цел и на който получава истинския си смисъл. Всичко това трябва да се преодолее и да премине нещо: безпорядък, смърт или безсмислие. Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.”
Мостове
“Дързостта и упорството са брат и сестра. Дръзките и упорити хора никога не могат да поправят своите слабости, защото те не усещат никога лошите последици от своите недостатъци върху себе си и не осъзнават, че ги имат. И затова от такива хора бягайте колкото може по-далече.”
“Ще дойде време, когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а разсипниците ще забогатеят.”
“Не е най-големият глупак онзи, който не може да чете, а е този, който мисли, че всичко, което чете е истина.”
“Никой не ни дърпа към гроба, бутат ни отзад.”
“Предпоследна страница на тетрадката и на нея записвам следното. Предпоследната страница посвещавам на радостта и щастието. Това е усмивка, спокойно сияние, не от моето лице, а от прекрасните лица, които минават край мен. Пожелавам на всички вас да минете през тази усмивка като през дъга, която се вижда само когато човек не е в нея. Но веднага я предайте на друг, защото бързо гасне. И не съжалявайте. Аз не съжалявам.”
