За разлика от повечето млади хора Сердар рядко се заглежда по нови, мощни и скъпарски автомобили.
Всъщност той обожава колите. И дори притежава три. Но всяка от тях има история (преди да срещне новия си собственик и във времето след това). Всяка от тях кара хората да извръщат погледи след нея като след красива жена… (макар по документи в света на машините да са старици.) Всяка от тях е някак магическа и позволява на притежателя си да пътува във времето.
Е, запознайте се с един ценител на ретро автомобилите: Сердар и неговите три скъпоценности на колела.
Представи се.
Роден съм в България, израснах в Турция. От 10 години насам отново съм в България заради работата си.
От дете имам интерес към колите и мотоциклетите. След като достигнах икономически възможности една по една почнах да осъществявам мечтите си.
Кога се сдоби с първата си ретро кола?
Първо си купих мотоциклет (от 1952 година), който реставрирах. Това не ми стигна и след година – през 2011 г., видях колата-мечта за мен в едно село. Форд от 1959 година. Беше любов от пръв поглед. Отне ми 1 година да се разбера със собственика, който не искаше да продава колата, защото имала сантиментална стойност за него (опитваше се с това да вдигне цената). Накрая се разбрахме и така си купих първата кола през 2012 г. Реставрацията все още продължава. Тази година ще бъде довършена.
След това през 2013 г. си купих трабант (1990 г). Когато завърших реставрацията му, го продадох в Германия. С парите от трабанта си купих миникупър от 1991 година. Беше в много добро състояние. Просто не можеше да не го взема. И най-накрая миналия октомври се сдобих с последната класика – 42-годишна Костенурка (от 1973 г.)
Как избираш колата, която искаш да купиш и какво се случва с нея, след като стане твоя собственост?
Колите избират хората, които да ги купят. А не хората колите. Просто виждаш колата и ако е твоята кола, я взимаш на всяка цена.
Аз от ремонти не разбирам. Имам хора, които го правят вместо мен. Аз само плащам. Изпатих си много от майстори. Сега вече си имам добри майстори, които работят добре на разумни цени. След като купя колата, я преглеждам от до. След това преценявам какво трябва да й се направи, питайки различни майстори и колеги от форума за класически коли. Много неща съм научил и продължавам да се уча от подобни форуми (турски и български).
На паради все още не съм ходил. Искам да си довърша форда и тогава да отида на първия си парад. С истинска класика, подобна на която няма в цяла България.
Повечето млади хора се увличат по лъскави и скъпи нови автомобили. Обясни им с какво те привличат стари модели?
Всичко старо, което е било използвано от хората дълго време, за мен е ценно. Чрез тези автомобили, гледайки и ползвайки ги, аз пътувам през времето. Вярно, това пътешествие струва много пари. Но както казват – кефът няма цена. Това е основната причина ретро колите да са ми хоби.
Най-красивият автомобил в света за теб е…
Разбира се, колата, която притежавам само аз… Т.е. фордът ми от 1959 г.
Скъпо хоби ли е притежанието на ретроавтомобили?
Много скъпо. Особено, ако не разбираш от ремонти и трябва да плащаш и за труда, освен за частите, които много рядко се намират вече. Но най-скъпо излиза като попаднеш на някой “пишман майстор”. Губиш освен пари и много време. Ценно време.
Какво би те накарало да продадеш трите си автомобила?
4-ти автомобил, който не бих могъл да си позволя заради цената.
Планираш ли да купуваш нови?
За сега не. Но така бях казал и когато си купих първия автомобил. Сега имам 3, утре… кой знае.
Как реагират хората, когато те видят в някоя от „играчките” ти?
С усмивка на лицето. Мога да прочета мислите им. Знам, че искат да притежават такава кола. Знам го, защото съм бил на тяхно място преди. Не че сега не съм.
Още една изгубена във времето колекция разгледайте тук.
