Даяна Александрова е автор в американския сайт http://matadornetwork.com. В текстовете си чаровната българка разнищва теми, свързани с родината и интересите на връстниците си.
Днес Lifebites.bg ви предлага да прочетете първия текст, който нашенката публикува в Matador – “Първите 7 неща, които българинът научава в Америка”. Всеки от вас може да допълва впечатления на Даяна или да споделя своите собствени, натрупани от други точки на света в полето за коментари под материала, както и на Фейсбук страницата ни!
Ето и кои са първите седем неща, които е научила младата българка в Америка:
Позитивната критика
У нас в България брутално откровената критика се сервира директно и безмилостно. А си се провалил, а са ти го казали по най-директния възможен начин, без никакво щадене на чувствата и емоциите. Всеки път, когато съм била критикувана в САЩ – в училище или на работното място, е било по начин, който акцентира върху позитивната страна на проблема. Правят го така, че почти се забравя за какво иде реч в критиката.
Спортът е голяма работа
Трудно може да се каже, че съм стъпвала на стадиона, преди да дойда в САЩ. В България човек се вясва в час по физкултура едва в последната седмица на срока, когато се оформя успеха – демек два пъти годишно. Тогава те карат да скачаш, спринтираш или хвърляш медицинска топка. Още през първата година на гимназиалния курс в САЩ се оказах в центъра на терена в отбора по хокей на трева, тичах 200 метра на писта и карах интензивно ски в планинския курорт Гънсток. Родителите в Америка правят всичко по силите си, за да развият атлетическия и творческия потенциал на децата си, докато българските мама и татко държат много повече на учението.
Американците не се вълнуват как си
„Здрасти. Как си?“ Това е дежурният поздрав в САЩ. Но не ми е правило впечатление досега на някого наистина да му е пукало за отговора. В България непознати хора поддържат дистанция, докато не се поопознаят. От друга страна, ако в нашата страна ти зададат този въпрос, си абсолютно в правото си да излееш тирада от недоволство за всичко, което не ти е наред. От това, че нямаш време да идеш до морето до онази странна упорита болка в лявото рамо.
Моят дом е моята крепост
В България доминира блоковата култура. Без значение дали домът ти е някъде из гъсто населената София или малкото градче Ботевград на около 65 км от столицата, ти вероятно обитаваш апартамент. А това води също така до извода, че е много възможно да познаваш всичките си съседи и житейските им драми. В САЩ хората предпочитат живота в къща и всеки да си гледа собствената работа. А това веднъж на две седмици да даваш угощение на някой комшия, си е направо немислимо.
Вечерята може да е и по обяд
Малко преди Деня на благодарността, майката в приемното ми семейство ме предупреди да се приготвя по-рано за вечеря. В 11, малко преди обяд, се изхлузих на долния етаж по пижама и с ужас установих, че подготовката за въпросната вечеря е вече в разгара си. В България вечерята е винаги вечерно време. Добре, че установих тази разлика навреме за Коледа.
Американската кухня е мега-разнообразна
Всеки, който е израснал в България, много бързо е схванал основата на нещата. Саламурено сирене (по-меко и една идея по-сладко от гръцкото Фета), лютеница (любим доматен деликатес за размазване) и разбира се хрупкава баница (гордостта на страната). Ние българите обичаме кухнята си и се придържаме към нея. В родния ми град Ботевград първият китайски магазин отвори едва през 2001 г. За сравнение, в САЩ храната е изключително разнообразна. Има индийска, италианска, гръцка, японска, корейска и каквато друга кухня можеш да си пожелаеш.
В Америка не се ходи по кафета
Софиянци много обичат да посещават Виенския салон на ъгъла на улиците Раковски и Московска. Там се пие виенско кафе и се говори повече от час. Реално може да продължи толкова, колкото ти се прииска, без да си задължен да поръчваш храна. Обратно, в САЩ видимо няма кафенета в по-малките населени места. А това да сърбаш кафе с часове, наслаждавайки се на компанията, без да поръчваш храна, си е направо немислимо.
Оригиналния текст на Даяна в matadornetwork.com може да прочетете тук.
Коя е Даяна Александрова – прочетете ТУК.
В Америка хората се усмихват, когато общуват. За сравнение у нас – това се смята за глуповато и безсмислено. Да си като черен облак, придава тяжест.
В Америка подреждането и изчакването на опашка се случва в педантично очертан от ленти коросор- лабиринт. У нас се струпваме като овце.
Американецът не позволява да му бъде нарушавано личното пространство и уважава това на другите.
НАЙ – ВАЖНОТО :
Американецът, без значение произхода му – винаги има американско знаме в дома си и не пропуска случай да каже, че е американец. У нас се надуваме уж с историята си, но нямаме елементарни познания по нея. Атрибутите ни са ракия, шкембе и баница
Аня, аз се съмнявам дали и “всеки”-ят американец толкова добре познава историята си. Макар тя да е само на два века и нещо. Иначе споделям повечето неща, описани в статията и леко съжалявам, че у нас нещата са така черни и прости. Може би затова англосаксите, когато дойдат у нас, бързат да се наврат в нашите цигански гета, смятайки, че щом са граждани на България и те са от тези “всеки”-те, дето “имат знаме в дома си”, ако ме разбирате какво имам предвид.