Вярвам в чудеса. Понякога забравям за тях, но това не означава, че не ми се случват. Не очаквам вълшебна пръчица и фея. Пораснах вече и не вярвам в тях. Вярвам в човешките чудеса и в онези, необяснимите…
Чудесата се нуждаят от вяра, за да могат да се случват, за да ги виждат хората. И вярвам, че за чудесата трябва да се говори. Защото
всеки има нужда да му се случи чудо
Защото всеки има нужда да вярва в нещо.
Не съм наивна, никой никому не е длъжен, но не е ли вярата в човешките чудеса поне едно нещо, което да ни свързва като невидими нишки на паяжина? На всички ни се случват чудеса, защото всички имаме нужда да ни бъде напомняно за добрата страна на живота. Това се случва в малките, човешки жестове – в изненадата без повод, в скрития жест на любов, в това да наречеш някой с най-нелогичното мило обръщение, в това да накараш друг да мечтае, да му покажеш, че е важен за теб, да се обадиш на някого, точно когато си е помислил за теб… Или
да отделиш време за приятел
точно когато той има нужда да облегне глава на рамото ти, да му дадеш спокойствие и сигурност, без да те е повикал, да си представиш най-желаното, а някой да го сподели с теб и да ти го пожелае…
Безкрайно много са чудесата, които ни се случват и още толкова са чудесата, които можем да направим за другите.
Опитай се да създадеш чудо за някой специален човек. Понякога може и да струва известни усилия, но си заслужава блясъка.
Опитай се да създадеш чудо за някой специален човек. Понякога не е необходимо почти нищо, за да предизвикаш усмивка.
Опитай се да създадеш чудо за някой специален човек. Винаги ще откриваш колко специален си самият ти и тогава със сигурност ще станеш поредният повярвал в чудесата.
Още от Невена може да прочетете в нейния блог http://razkaji-mi.blogspot.co.uk/.
