“Да кажа нещо за него, е все едно да разкажа стихотворение.“ Думите са на актьора Марин Янев. Споделени относно Крикор Азарян.
Много хора, работили с известния професор могат да разкажат все хубави спомени за него. За мъдростта, за способността му да изслушва, за позитивизма, за умението да се радва на хубавото…
“Аз не съм била студентка на Крикор Азарян. Но бях негова ученичка. Той беше моят Учител по Живот. Водеше ме през лабиринтите му и през трънливите му пътеки с лекотата и мъдростта на магьосник, който притежава вълшебна пръчица. А той имаше такава пръчица – това беше неговото сърце: най-доброто, най-щедрото и най-голямото сърце на света”, пише за него съпругата му Валентина Радинска в книгата “Крикор Азарян – алхимия на играта”, чийто съставител е тя.
Проф. Крикор Азарян умира на 14 декември 2009 г., но остава да живее в сърцата приятелите, колегите, студентите и публиката си. Днес Lifebites.bg ви предлага някои от най-вдъхновяващите мисли на големия режисьор:
“На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш.”
“В себе си, независимо от произхода носим всичко онова, което е характерно за човека – неговото любопитство, неговото желание да надникне отвъд видимото, неговата раздвоеност между днешния ден и миналото, с всички митове и както Радичков казваше „дивотии“…
“Никога не съм се взимал на сериозно. Това ме е предпазвало от маниакалност. Защото знам, че участвам в една игра. Има смисъл да живееш само, ако си верен на себе си.”
“Хората ходят на театър по различни причини. Едната е да се забавляват, да търсят някакво разнообразие – някакви детски, юношески, младежки преживявания, любопитството и удоволствието, които са изпитали някога. Но по-сериозната причина е, че това е някаква необходимост – да си отговорят на въпроси, които ги вълнуват. В съдбата на героите, които виждат на сцената, те търсят отговорите за себе си.”
“Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.”
“Човекът е слабо същество, много бързо се самозабравя. А властта го деформира, променя го в негативна посока.”
“На бедния му липсват средства, на богатия – по-вероятно култура. Имам чувството, че по-скоро ще навакса вторият.”
“Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Че това и аз го мога”.”
“Вярно е, че не можеш да промениш живота, но отделния човек – да!”
“За мен винаги е било изключително любопитно, когато съм гледал една и съща пиеса в различни интерпретации. Мисля си, че един от белезите за качеството на една драматургична творба са възможностите, които тя предлага за най-различни тълкувания. Когато един текст те „закопчава”, когато няма как по друг начин да се каже или да се покаже, той е толкова по-еднозначен.”
“На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.”
“Аз съм един скептичен романтик. Макар че съм способен да правя и много весели спектакли.”
“За твореца е полезно да остане дете. Да се удивлява на всичко. Талантът всъщност е способността да се удивляваш. Сигурно ще прозвучи преувеличено, но аз умея да се радвам на хубавото. Като видя хубаво представление на колега, много се радвам. Удоволствие ми доставят една хубава картина, музиката, смелата човешка постъпка.”
“На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.”
Спектаклите, които съм гледал и са ми правели най-силно впечатление, са били точно онези, които не съм разбирал. Но са ме вълнували! Защото има и спектакли, които и не разбираш, и не те вълнуват.
“Най-важното и най-трудното в днешно време е да си останем човеци. За това рецепти няма.”
“Ние като че ли имаме някакъв дефицит на идеали. Колкото повече се цивилизова човекът, толкова повече се отдалечава от идеалите.”
