Неотдавна споделихме с вас интервюто, което талантливата Крисия даде специално за Lifebites.bg. В него детето разказа за нещата, които обича, за това как минава един обикновен ден и сподели разочарованието си от начина, по който са започнали да я приемат някои хора, след като е станала известна.
Днес ще разкрием още малко от света на лудогорската чаровница. Водач в него ще бъде най-близкият ѝ човек
майката на Крисия Ангелина Попова или Анджи
Произлиза от семейство на художници, а баща ѝ е бил балетист – солист на Варненската опера. Самата тя поема по пътя на баща си, въпреки неговата съпротива. Но една контузия прекратява рано танцовата ѝ кариера. През последните години се е посветила основно на грижата за семейството. Майка е на още две дъщери, освен Криси – по-голямата Тифани и най-малката в семейството Марина. Казва, че с мъжа ѝ Марин не са планирали да бъдат по-голямо от стандартното българско семейство, но са щастливи, че се е получило така. В дома им е винаги весело, „децата са страхотни“ и няма от какво да се оплачат.
Ето какво още разказа Анджи в интервюто за Lifebites.bg.
Анджи, какво дете е Крисия и какво я отличава от сестрите ѝ?
Всяко дете си има своите качества, своята харизма, но при Криси просто така се получиха нещата, че тя дърпа мен, а аз вървя след нея. По някакъв начин тя ми показва, че има цялата готовност, сила, енергия и желание нещо да се случи. Докато при другите е по-различно.
„Дай сега това да направим“ или „Ти това го можеш добре, дай да го развиваме“ – малко по-трудно е. При Крисия просто всичко се случва много лесно.
Относно пеенето, когато беше на 6 годинки я заведох в една школа да я прослушат. Там много я харесаха и тя с такова удоволствие започна да ходи на уроци, толкова бързо започна да учи песни, да се
изявява. За мен беше огромно удоволствие, че нещата се случват толкова приятно, хубаво, бързо, лесно и с желание. Всъщност нея това я отличава:
каквото и да хване, го прави и го прави на 100%
Няма „днес ще почивам, това ще оставя за после“. Всичко се случва на секундата, защото тя просто гори от нетърпение.
И освен това е изключително позитивна, усмихната, щастлива – тя винаги е била такава. Още преди да разбера какво носи в себе си, като беше бебе ѝ казвах „на мама слънцето“. Няма такова бебе, което само се смее, радва се и ти изпълва душата с удовлетворение. Пак казвам – аз правя паралел с другите ми две дъщери. Другите се сърдят, плачат. А това дете никога не е плакало. То само се смееше. Другите ставаха сутрин в 6 да реват, а тя ставаше в 10 наспана и с голяма усмивка до ушите.
А какво те накара да я заведеш в музикалната школа?
Тя постоянно пее вкъщи. От малка си пуска телевизора и намира музикалните канали, като изключим тези с попфолк – тях никога не ги е слушала, слава Богу. По това време всички деца слушаха една определена телевизия, а моето дете беше различно. То си пускаше музикални канали със световни хитове – поп, джаз, рок. Гледа изпълнителите как танцуват, слуша как пеят и започва да ги имитира.
От 2-годишна го прави това. Когато стана на 5-6 годинки си пускаше някакви хитове и започваше да пее. Аз уж слушам, ама нещо си върша и в един момент осъзнавам, че това, което чувам, е странно. „Криси, ти ли го изпя това? – Да. – А можеш ли отново?“ Тя го изпява. Аз не вярвах на ушите си какво чувам. Тя изпяваше супер сложни импровизации, които в нейната уста звучаха неестествено – не можеш да повярваш, че това дете пее по този начин. И че е запомнило думите едно към едно, все едно знае езика. Тя и сега учи английски, но тогава съвсем не го владееше. Това ми направи впечатление и затова реших да я заведа в школата. Помислих, че в нея има нещо и то така се оказа.
На теб като балерина не ти ли се е искало тя повече да дръпне към танците?
Ами то това си стана още преди пеенето – тя започна с танците още 4-годишна с балет в детската градина. Има много първи места от разни детски конкурси за танци.
С танците има повече награди, отколкото с пеенето
Всяка година ходим на 5-6 танцови конкурса. И го прави с огромно удоволствие. Даже мога да сложа танците на едно ниво с пеенето. Супер голяма страст са ѝ. Най-новото ѝ амплоа например, от тази година, са спортните танци. Изключително е влюбена в тях. И с балета не е приключила, но занятията са в неудобни часове, ние често отсъстваме и затова там ходи по-рядко.
А иначе аз нямам желание децата да ме наследяват. Искам да правят това, което им харесва. Плюс това в танците има много рискове. Аз лично съм много разочарована, при мен нещата не се случиха, както исках. Една контузия ми съсипа бъдещето завинаги. Не ми се иска това да се случи с децата ми.
В тази връзка ти как оценяваш талантите на Крисия – къде е най-силна?
Пеенето е безумният талант, който има. И аз все се чудя откъде е дошъл. Обаче има невероятен талант и да танцува, и да рисува. Рисува уникално, много е добра. Всъщност ние сме едно голямо семейство художници и то това няма как да не се онаследи. Моята майка, баба и дядо са художници. Аз съм учила 8 години рисуване, завършила съм средно образование Вътрешен дизайн и това ми остана хоби. Забелязвам, че и трите ми дъщери са взели този талант – и трите умеят да рисуват.
Таланти колкото искаш, само да има време да се развиват. Въпросът е, че не може всичко да правят, трябва едно нещо да си изберат, то да им харесва и в него да се развиват. А Криси е максималист и иска абсолютно всичко да прави и то да бъде на високо ниво. Иска винаги да е най-добрата.
Да се върнем на семейството – какво ви е разпределението на ролите? Имат ли си момичетата отговорности, които са си само техни например?
Опитваме се да ги ангажираме в домашната работа, да свикват, но не се получава много. Пък и аз не искам много да ги тормозя. Те са достатъчно ангажирани с уроци, училище, извънкласни занимания.
Отговарят за техните неща
за стаята да е оправена и подредена. Но не ги насилвам.
В тази връзка кой е най-зает във вашето семейство?
Май аз съм най-заета. Всички отговорности са на моя глава, аз търча с всички деца, уроците, къщата, да сготвя, да изчистя, няма кой да ми помага. Но пък ни е весело, забавляваме се заедно и това е най-важно.
Какво правите в свободното си време?
Относително е. Нашето свободно време не е фиксирано. Разхождаме се, ходим на кино до някой по-голям град или гледаме филм удома. Аз общо взето предпочитам да съм си вкъщи, да няма много шум около мен. А децата излизат да играят с приятели.
Обичате ли да пътувате?
Обичаме, да. Макар че вече ни се налага доста често и понякога ни идва в повече. Но зависи къде отиваме.
А пеете ли си в колата?
Ооо, да. То е лудница отзад просто. Всеки си пуска някаква музика, всеки крещи, пее – весело е, не усещаме пътя.
Какви неща ви се случват, откакто Криси е толкова популярна, които преди не биха се случили?
Има примерно хора, които като я видят първо не успяват да я разпознаят, после изведнъж се сещат, че е тя и започват да се струпват, да шушукат, да вървят след нас. Ние усещаме, че хората тръпнат от нетърпение да я пипнат, да се запознаят с нея. И се е случвало дълго време да ни преследват, преди да се престрашат да поискат автограф или снимка.
А иначе имаше един много голям концерт в Хасково. Криси се качи на сцената, изпя си песните, тръгна да слиза, при което хората запушиха изхода ѝ и тя не можеше да излезе. Наложи се охранителите да я вдигнат на ръце и да я изнесат. А хората започнаха да я дърпат – кой да ѝ пипне косата, кой дрехите. Беше кошмар. Сигурно имаше един половин час изнизване. Наложи се полицаите да заобиколят колата ни, за да можем да влезем и да си тръгнем.
И точно в този момент тя изведнъж каза: „Ти ми обеща пуканки“. Тя обича пуканки, но аз не ѝ давам да яде преди пеене и наистина бях обещала за след това. Адски беше трудно да изляза за такова нещо, а още повече да се върна в колата, защото в първия момент от охраната не ме разпознаха и не ме пускаха да се доближа.
Как се чувстваш зад сцената, когато тя пее?
Аз изживявам толкова силна емоция. Имам чувството, че
ако тя усети какво аз преживявам, ще припадне на сцената
Аз съм под страхотно напрежение, сърцето ми бие учестено, треперя цялата, защото просто не знам тя как се чувства, дали е добре, дали ще се справи… Не мога да се насладя на пеенето, когато тя пее, защото аз мисля за другите неща. А тя обича да е на сцена и се притеснява само, когато става въпрос за конкурс, иначе не.
Как решихте да отидете в Шоуто на Слави?
Това е една много съдбоносна история. По времето, когато вървеше този кастинг за партньорка на г-н Андреев, ние не гледахме много телевизия. Най-близките ми приятелки веднъж ме попитаха защо не запишем Криси и не се явим на този кастинг за пеещи деца. Аз не знаех за какво става дума и отказах, защото смятах, че тя е още малка. Те обаче настояваха, че кастингът бил за деца до 10-годишна възраст. Но аз не виждах какво ще прави тя там, предполагах, че сигурно ще се явят много деца и шансът е минимален, за какво да се разкарваме чак до София и т.н.
Аз в София не бях ходила от години. И така около две седмици ме атакуваха, а аз все отказвах. И накрая те я записаха и изпратиха записа, без аз да знам. Когато ми се обадиха от Шоуто на Слави, за да потвърдя участието ни, аз трябваше да ги помоля да ми дадат време да си помисля. Както и да е, решихме да отидем, но нямахме големи очаквания. На този кастинг имаше 700-800 деца, два дни беше голямо чакане, докато ни дойде редът. Не съм си и помисляла, че сред 800 деца моето дете ще излезе толкова напред. И така стана – случайно.
Криси как приема работата си там?
Нормално. Забавлява се, много ѝ харесва. За нея е по-скоро забавление, не е точно работа.
А тази промяна, която настъпи, как я усещаш ти самата – за семейството ви, за теб като майка?
За мен
няма голяма промяна
Аз съм щастлива. Радвам се на всичко, което тя успя да постигне със своята воля, упоритост и работа, защото тя работи изключително много. Аз съм част от нейния екип и я подкрепям във всяко едно отношение. Мисля за стайлинга, за външния ѝ вид, за песните. Аз, Криси и педагожката (Свилена Дечева) – това е нашият екип. И се радвам, че успява, че все още има тази енергия и сили. Дано да ги запази. Защото тя все още е дете, а аз не знам докога ще има търпението… Гледаме да постигаме някакъв баланс в нещата, за да може да са ОК за нея.
Помагаш ли ѝ в танците?
Не, в танците не ѝ се бъркам. Тя е достатъчно добра. Пък и тя много не обича да ѝ се месят в работата. Знае си как и си държи на нейното. Някой път даже, като ѝ покажа нещо, ми се смее, че не било модерно.
Как намирате баланса между детството и таланта, който трябва да се развива?
Не е много трудно. Много пъти се запитвам защо хората толкова много се учудват как се справя тя? Ама те не си дават сметка, че всяко дете прави подобно нещо, просто не му се е случило да се изяви по този начин, по който тя се изявява. Всяко второ дете ходи на танци, на пеене, на рисуване, на спорт или някакви други занимания, ходи на училище, занималня, трябва и да учи вкъщи. Ми то е същото. Само, че на Криси ѝ се налага и по телевизията да се показва с това, което прави. Не е нещо различно. Ние живеем така вече доста време. От преди тя да стане известна. Режимът си е един и същ. Тя и преди пееше много, и преди танцуваше много, и преди пътувахме много покрай танците.
А на какво най-много би искала да научиш и нея, и сестрите ѝ?
На много неща искам да ги науча. Най-вече искам да бъдат щастливи. Да оценяват всяко нещо в живота, да се радват на малките неща. Да не се самозабравят. Да си останат земни, обикновени, вътрешно нормални хора и деца – те са още деца. Опитвам се да ги възпитавам да бъдат добри хора.
