Отварям вратата на училището по английски на Speakeasy language club и съм нападната моментално от два кръвожадни звяра – Харалампи и Херкулес. Подложена съм на неистово облизване и целуване от двата йоркширски териера и някак си в суматохата успявам да се запозная с Мария, която през смях ми се извинява и ми обяснява, че те са част от учебния процес и ако нямам нищо против ще бъдат с нас по време на урока.
Нямах, разбира се, даже настоявах. Когато страстите се поуталожиха, разгледах обстановката и осъзнах, че съм в
едно доста странно за училище и невероятно приятно място
Уютна, светла и пълна с цветя стая с голям диван и кухненска маса със столове. Като вкъщи, само че с бяла дъска и много цветни маркери.
Първият ни урок премина в опознавателен разговор, разбира се, на английски и, разбира се, на чаша чай. След него Мария ми каза къде са пропуските ми, какво мога да направя, за да подобря езика си и ми даде да чета супер интересна книга за кучето Уин Дикси. Уроците ставаха все по-интересни и определено полезни, и аз реших, че искам повече хора да разберат за Мария и нейния много приятен, и наистина успешен начин да ПРОГОВОРИШ и да подобриш английския си.
И така, днес на Lifebites.bg гостува Мария Добрева.
Мария, наистина ли е “изи спийкинг” английският език?
Да ти призная честно – не знам. Може би е изи, защото толкова много хора го говорят, че той е станал изключително гъвкав и демократичен език. В крайна сметка, най-важното нещо е да те разберат и като имаме предвид, че
общуването 93% е невербално
за останалите 7% ти стига да поназнайваш нещо на английски.
Искам да уточня, че аз давам и уроци по български на чужденци. Българският не е толкова изи и крие доста изненади.
Ти имаш доста интересен живот – живяла си навън, тук си се занимавала с най-различни неща. Разкажи ми малко за себе си? Как реши да се захванеш с преподаване?
Ами, на мен ми се струва доста често, че животът ми е скучен. Сега, не искам да кажа, че се отегчавам лесно (въпреки че баща ми ще поспори с мен за това), а имам чувството, че правя едно и също. Живяла съм навън след гимназия, което беше сравнително отдавна. Иначе пътувам, най-вече заради сестра ми, която живее в чужбина. Доста дълго време бях в „музикалния бизнес“, така да се каже. Започнах с писане за музика – албуми, концерти, интервюта с музиканти… След това малко ПР за музиканти, поработих с някои ъндърграунд групи, работила съм в лейбъл, за малко за един джаз фестивал, в телевизия ММ, където бях музикален редактор и в една музикална асоциация.
Когато закриха ММ, а хората спряха да четат за музика, аз започнах да давам частни уроци по английски
И уж беше временно, а ето че почти само това правя от 6 години. Да си призная, дълго време се дърпах да го превърна в основно занимание, защото е изключително изморително, а и често доста фрустриращо. Но пък истината е, че учениците ми са адски готини и сутрин, ако е от онези дни дето нищо не ти се прави си казвам: „Ооо, днес ще имам урок с този и този. Ех, че кеф.“ И чакам с нетърпение да отида в училището.
Имат ли шанс хората на повече години да проговорят английски свободно?
Да. Смятам, че всичко е въпрос на нагласа. Основният проблем е, че „възрастните“ нямат свободно време, загубили са навика да учат, а езикът изисква отдаване. Ежедневно, дълго. Едно дете научава родния си език за няколко години като не прави практически нищо друго. Вторият език се усвоява по-бързо, но пък, за съжаление, има неща, които пречат на усвояването – липсата на време, грижи, притеснения. Но съм твърдо убедена, че човек може да проговори свободно втори език, айде да не се изхвърляме, европейски език.
Какви хора идват при теб?
При мен идват хора от 20 и няма горна граница. Възрастовото ограничение е по-скоро надолу, защото при мен принципът на обучение е различен и аз разделям хората на две нива – напреднали и други.
Не използваме системи и учебници с готови текстове
В този смисъл ние си говорим за всичко, което ни интересува, а това често са теми за „възрастни“.
Какви са хората ли? Ами това са хора, които не само работят с английски (ясно е, че всички имаме нужда от английски за работа), но обичат да пътуват, да се чувстват свободни. Всички са учили английски и или се притесняват, или курсовете обичайно хвърлят една тобра с материал, който е невъзможно да бъде усвоен за краткото време, което траят те. Да не говорим, че обикновено учителите гледат да си предадат граматиката, а езикът е най-вече смисъл, целта му е най-вече да се разбираме, да успеем да предадем мислите си, а това не става ако просто знаем един куп граматически правила.
Всичките ми ученици ми стават приятели. Което означава, че са готини, съвременни градски хора, подобни на мен. Това са хора, с които с удоволствие ще изляза да се видя, да пием по нещо.
Рзкажи ми за метода, по който преподаваш английски език?
Такааа. Аз използвам, или по-скоро се мъча да използвам, Лексикалния подход на Майкъл Луис, в чиято основа лежи вярването, че езикът се състои от „лексикални парчета“ – естесвени комбинации от думи, словосъчетания, изрази и т.н., които използваме наготово в родния си език. Той смята, че ако езикът се усвоява по този начин, той става активен много по-бързо и човек е в състояние да се изразява много по-свободно. Освен това за Майкъл Луис слушането е в основата на ученето на език. Друг метод, който използвам, но не в чистия му вариант е Догма. Този метод отхвърля учебните материали.
Езикът трябва да излезе от учещия
И в двата метода има естествен начин на усвояване на езика. Например, ти искаш да ми разкажеш за нещо, което си си мечтала да направиш. И имаш нужда да използваш сегашно перфектно време. Аз ще ти обясня как да го използваш, за да можеш да ми разкажеш. Няма да те прекъсна и да кажа – ами днес ще учим страдателен залог. Защото ти днес нямаш нужда от това. Същото важи и за лексиката.
Смяташ ли, че неформалната обстановка, при която учат хората при теб способства за това, те да се отпускат повече. Защо не преподаваш в зала с бюра, столове и черна дъска?
Категорично смятам така. Комфортната обстановка е изключително важна за ученето на каквото и да е в дългосрочен план. Освен това само при мисълта за чинове, столове и правата учителка, направо лошо ми става. Много мразя „класна стая“.
Разкажи ми за най-интересните си ученици?
Оооо, ами как да избера? Не знам. Имала съм ученици спортисти, психолози, хора на изкуството, един режисьор. Една моя ученичка има танцова школа, в която аз ходя да танцувам. Имам един ученик и мой много добър приятел, който има ресторант… Едната ми ученичка работи в телевизия, друг ученик се занимава със спортно катерене… Изобщо всички са много интересни хора, с които ми е много приятно да си говоря.
Откъде е тази любов към животните? Ерик и Хари помагат ли на учебния процес?
Не знам откъде. Баща ми ни подари куче на мен и на сестра ми, когато бях в гимназията. Но ние и преди това бяхме гледали един изоставен пудел, който остана при леля ми и братовчедите ми. И след това почти непрекъснато съм имала по две кучета. То какво да не им обичаш. Няма по-ведри, по-готови на любов създания. Те никога няма да те изоставят, чакат те трепено всеки миг и ти се радват всеки път така, сякаш те е нямало цяла вечност. Изключително интелигентни и забавни.
Ерик е ново попълнение – той е едва на 5 месеца и определено мното помага, защото е страшно дружелюбен и все иска да се гушка, а това много предразполага хората. Хари малко пречи понякога, защото пази мен и Ерик и лае, когато минават хора по улицата. Но като цяло създават атмосфера.
Говориш ли и други езици?
Да, френски. Сега се мъча да сглобявам изречения на руски, защото имам един ученик украинец, който учи български при мен. Струва ми се, че с малко усилия мога да го науча сносно.
Имa ли хора, на които просто не им вървят езиците и няма как да се отпуснат и да проговорят английски? И ако има, смяташ ли, че те трябва да го знаят?
Има хора, които много трудно се отпускат. Смятам, че това не е въпрос на талант, а на психологически бариери. Сега, има хора, които имат талант за езици. Както има хора, които имат талант да свирят на даден инструмент. Но няма хора, които да не могат да проговорят даден език. Просто съм категорична. Може да не го проговорят „перфектно“ – с идеалното произношение, коректна граматика и т.н., но могат да го проговорят свободно.
Повече за Мария Добрева и за Speakeasy language club можете да намерите на https://www.facebook.com/speakeasy.bg/
Прочетете още:
