Вече ви представихме накратко един изумителен автор – Стивън Кинг. В този текст ще ви нахвърляме десетина не толкова популярни факта, които може би не знаете за него…
Стивън Кинг е преподавател по английски език и творческо писане.
Четене и писане по 4 до 6 часа дневно, това изписва доктор Кинг на тези, които искат да са писатели. Това е неговата лично изпробвана рецепта. Няма повод да не му се доверим, както виждаме – при него работи повече от успешно!
Той е баща на 3 деца – Наоми, Джо и Оуен.
Благоверен съпруг на дамата на сърцето си Табита. Вече 45 години. А 45 години НЕ стигат…
Стивън Кинг всъщност е… едно голямо дете, което спи на светната лампа и никак не разбира хората, които не го правят.
Писателят участва във всеки филм по книгите му (е, почти във всеки).
Спасен от лапите на алкохола и събратята по зависимост. Това се случва през 80-те години, когато Стивън има сериозни проблеми със силните напитки и някои видове наркотици.
Стивън Кинг е музикант. Свири на китара, обича и да пее.
Собственик е на радио (заедно със съпругата си Табита).
Живее втори живот след 19 юни 1999 г., когато едва не загива – крачейки по един американски тротоар е ударен от миниван. Въпросният миниван по-късно е купен от адвокатите му, за да не се окаже в мрежата за продан. Този миниван-злосторник.
Знае какво е борба. Борбата на самотната майка с двете момчета. На момчетата, които запълват празнини на остъстващи бащи, бързопораснали момчета.”Отивам за цигари” – каза таткото на Стиви и всички все още го очакват. Тогава Стивън е на две годинки, а брат му Дейвид – на 4. След години двамата разбират, че баща им просто ги е напуснал и живее с друго семейство, има 4 други деца и живее съвсем близо до тях.
Краят на мама Рут
Двамата с Дейв се редувахме да ú поднасяме цигарата. Когато я допуши до филтъра, я смачках в пепелника.
— Моите момчета — каза тя и изпадна в нещо между сън и безсъзнание.
Главата ме болеше. Взех два аспирина от многобройните шишенца с лекарства на нощното ú шкафче. Дейв държеше едната ú ръка, аз другата. Под завивката вече не лежеше тялото на нашата майка, а на измършавяло, обезобразено дете. Дейв и аз пушехме и разговаряхме. Не помня какво си казахме. Предишната нощ бе валяло, после температурите бяха паднали рязко и на сутринта улиците бяха покрити с тънка ледена кора. Слушахме как паузите между хриптящите вдишвания стават все по-дълги и по-дълги. Накрая вече нямаше вдишвания, само една голяма пауза.
[ Из: За писането: Мемоари на занаята ]
Още по темата:
Стивън Кинг: Краля на ужаса… който пише за още толкова много неща
