Всеки познава такива хора. Пренебрегвани. Директно, индиректно. На принцип красота-грозота, здраве-болест, София-провинция, богат-беден, умен-неумен. Има хора, които се раждат и умират и за които никой никога не узнава. Има хора, които правят изкуство и то умира с тях.
Не искам, отказвам това да се случи с музикантите, които предстои да ви представя. Днес е ред на:
Riverside
Хубаво, изящно име. Приятели във Фейсбук публикуват техни песни. Приятели, в чийто добър вкус никак не се съмнявам. Прослушвам, омагьосана съм. Изпълнители, които имаш чувството, че не правят обикновена музика.
Творбите им са толкова впечатляващи, че усещането е само едно – продали са душите си, за да придобият тази вълшебна формула, с която така да дерат сърцето ти. И се оказва, че са наши момчета. Поляци.
И са идвали в България, неколкократно
Последният път не го пропускам. Клубчето е малко, а те свирят толкова близо до мен, че усещам дъха, изпаренията на кожата им, как струните се опъват и се вплитат в пръстите им.
Полша отвръща на удара
Началото е някъде към 2001 г. Първият албум Out of Myself ги свързва с американска компания, която ги издава. Печелят престижни награди за дебют по това време.
Следват миниалбумът Voices In My Head и Second Life Syndrome (вторият албум). Надскочили себе си, повторили и умножили успеха си, момчетата показват, че синдромите не са нещо, с което не могат да се преборят. Rapid Eye Movement е името на третия им албум, който е потвърждение, че съществуването им на музикалния хоризонт няма общо със случайността. Тук е моментът, в който стават подгряваща група на турнето на Dream Theater.
През 2008 г. вокалистът на групата Мариус Дуда издава свой, личен проект – Lunatic Soul, който обаче е доста близък по звучене до стила на Riverside като цяло.
Следват още няколко уникално добри съкровени песни, поместени в последвалите албуми. Полската банда има специфичен, собствен стил. (Не е ли именно това, към което всички опитваме да се домогнем?!) Имат и цели 6 албума, и 5 сингъла.
Музиката им:
Вдъхновение музикантите черпят от групи като Pink Floyd, Porcupine Tree, Opeth и Dream Theater.
21 февруари 2016. Черен февруари за групата, китаристът Пьотр отпътува, за да опъва струни в един по-добър свят. Едва на 40.
“Продължавам да плача и не мога да намеря покой. Чувствам безкрайно море от тъга и болка в себе си. Да, понякога успявам да се взема в ръце… Понякога съм просто вбесен. Но истината е, че ми липсваш Пьотр и не зная как да се справя с това. Много неща приключиха със смъртта ти, много неща избледняха, изчезнаха, разпаднаха се на парчета. Аз съм просто съсипан… Не зная кога болката ще спре, но засега изглежда сякаш е част от мен. Точно както ти беше част от мен…
Сбогом, скъпи приятелю.
Ще се видим от другата страна”, пише групата на стената си в социалната мрежа вокалистът на групата Мариус Дуда.
Ако сте жадни за още непознати групи и хубава музика, прочетете това:
