8-ми март е. Празник на Жената. Пък аз съм женка с абсолютно главно Ж. Женствеността ми е изписана навсякъде от естетични хирурзи, пък и аз добре умея да се изрисувам. Ох, обаче май съм малко бледичка днес – трябва да си букна едно солариумче, все едно съм се върнала вчера от Малдивите. Пък и кой ще разбере, че не съм била – почти цяла седмица не съм излизала след ботоксчето. Устните ми сега са перфектно перверзни… Оф, пак се усмихвам, а пò ми отива леко нацупена…
Мимето звъни… Няма да ú вдигам, все едно съм в самолета! Обаче трябва да попитам гуглето
къде са тези Малдиви, че да не се изложа
Като оня тъпачка Сиси, дето уж била на Нова година в Майорка, пък се оказа, че била на майната си в някакво забутано село. После се оправдаваше, че екото било върха на сладоледа и най-фешън релакс. Да бе, гората е за пънове, искам си джакузито в петзвездния аз.
Какво обаче да облека довечера?! Любимата ми леопардовата поличка се сцепи на дансинга миналия път, освен след солариума да мина през мола? Дааааа, довечера ще е пълно с наконтени гърли, трябва да съм яко секси. А и тази инвестиция ще си я избия лесно… Само пак да не ми се натискат някакви бедни студентчета и да ми философстват за нещата от живота, а едно малко не могат да почерпят.
Искам да късам салфетки аз, не да им бърша сополите с тях!
Направо ми дожалява за онези нещастни женици, които бъхтят по цял ден, получат по един карамфил и си мислят, че имат празник. Даже и не са чували за диамантено микродермабразио, за силикон пък не смеят и да си помислят.
Дали да се обадя на майка ми и да ú честитя празника? И за нея ми е кофти, май си прави
нова прическа само за 8-ми март
И всяка година едно и също – пие по коняче с колежките и се прибере с някакви евтини китки. И накрая си получи и дежурното зюмбюлче от тате.
О, тоя Перо ми звъни! Сигурно иска да ме покани довечера на клубче, ама няма да стане. Едни екстеншъни ми плати и с това си остана. Пък аз дадох всичко от себе си…
Не го проумявам така аз този празник. Не ща букетче веднъж годишно, защото съм жена. Искам много неща и то всеки ден. Айде, през ден поне! И каквато съм готинка нацупена, ще си се цупя, докато най-накрая не забръмча с лъскава количка.
Тая Мимето и на трите ми телефона звъни. Дали пък да не ú вдигна и да ú поискам оная червена рокличка назаем за довечера? Че трябва да си оправям косата и май няма да имам време да ги проуча тези Малдиви къде се намират.
От география винаги ме боли глава
пък и като се сетя за мустакатата ми учителка, която знае всички столици, а не е мръднала от София…
Ама сигурно и тя ще е хепи днеска като няколко подмазвачи ú подарят букетчета. Пък аз дано имам късмет довечера да срещна Паричко и да ме заведе там, че то къФ иначе е смисълът да знам къде са?!
P.S. 8-ми март е замислен като ден за равноправието на жената. Сега гледаме Сексът и градът, но преди повече от столетие нюйоркчанките са разпръснати с полиция, защото са протестирали за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Безспорно 8-ми празник е с традиции не само в България, но днес се е поизгубила първоначалната идея. Букетът на тройна цена не е доказателство за женственост. А за това, че жените могат всичко. Само кифлите не умеят нищо, освен да висят пред огледалото и да постват селфита с напомпани джуки. Бръчките могат и да се изгладят с инжекция, но мозъкът не може да се набръчка със силикон.
