Загубени в мислите си, подценяваме настоящия момент. Умът ни фучи като пералня оборот след оборот, с различни емоции, които невинаги са осъзнати и с които не знаем как да се справим. И сме толкова объркани, че вече не присъстваме в света, в който живеем. Така е през почти половината от дните ни, поне според проучване на Харвардския университет. Специалисти там са изчислили, че нашите умове се реят в мисли 47% от времето. Нещо повече – експертите смятат, че постоянното лутане на ума е директна причина за нещастие. Твърди го и
един човек с невероятна съдба
при това – много по-убедително и от учените. Той е вдъхновил знаменитости като Гуинет Полтроу и Ема Уотсън, има къща на плажа в Ел Ей, а бизнесът му струва 25 милиона паунда. Не е зле за монах от Бристол, избягал от тибетското си отшелничество, за да работи в цирка!
Казва се Анди Пъдикомб и е смятан за един от големите “специалисти по осъзнатост”. След поредица тежки събития в миналото той напуска университета и се отправя към Хималаите. Там усвоява изкуството на медитация и днес води семинари по цял свят, за да учи хората как да рестартират натовареното си мислене. А Headspace – мобилното приложение за фокусиране по методите на Пъдикомб за осъзнатост и медитация, покорява и вдъхновява света вече няколко години. Идеята на приложението се основава на това, че умът е нашият най-ценен ресурс, чрез който възприемаме всеки момент от нашия живот.
“Умът, на който разчитаме да бъдем щастливи, доволни, емоционално стабилни индивиди и едновременно да сме мили, съобразителни и внимателни във връзките си с другите”, отбелязва Пъдикомб в своя лекция за TED.
“Това е същият ум, на който разчитаме да сме фокусирани, творчески, спонтанни, и да се представяме отлично във всичко, което правим. И все така, не отделяме време да се погрижим за него. Всъщност, отделяме повече време за колата, дрехите, прическата ни”
– изброява специалистът по осъзнатост в опита си да ни събуди. Да ни посочи, че пропускаме най-важните за нас неща само защото приемаме, че животът е такъв и някак трябва да се справим с него.
А не бива да е така! Животът фучи покрай нас и ние
изпускаме толкова много
от него, заклещени в ангажираността на собствените ни умове. Лягаме си вечер с презумпцията, че ще се събудим. Събуждаме се с презумпцията, че ще си легнем в леглото към края на деня. Приемаме живота за даденост и това ни вкарва в капана на пропуснатите възможности да се свържем с онези около нас по начина, по който бихме искали. И само когато нещо ни припомни нашата смъртност, започваме да ценим живота, ставаме по-смирени, разширяваме хоризонта си и желанието си да правим позитивни промени.
Не харесвам изкуственото разделение на работата и живота, между които уж трябва да балансираме. Работата е част от живота ни, а нашите мисли – част от ума ни, независимо, къде се намираме. Вместо да се опитваме да балансираме между нещо, което не харесваме или което не ни носи наслада, и оставащите часове от деня, защо да не намерим начин за ума да бъде щастлив, без значение от обстоятелствата? Това би било
по-истинското уравновесяване
смята и Анди Пъдикомб. Изследване на неговия проект Headspace например разкрива, че средностатистическият офис работник преглежда по 37 прозореца на компютъра всеки час. А когато мозъкът служи на висока скорост, част от него продължава да се занимава с предишната задача. По този начин ние не сме способни да се съсредоточим върху това, над което работим в момента. Което намалява възможността да пресяваме нужната от излишната информация и влияе негативно върху продуктивността ни.
Вижте още… Минутата, от която всички се нуждаем
Решението? Пъдикомб успява да го обобщи в един-единствен свой пост в Twitter:
“Натовареният ум, заклещен в своите проблеми, може да направи света да изглежда като много малко място. Медитацията ни напомня колко голям е светът в действителност.”
A busy mind, caught up in its own stuff, can make the world feel like a very small place. Meditation reminds us just how big it really is…
— Andy Puddicombe (@andypuddicombe) 23 март 2016 г.
Повечето хора предполагат, че медитацията цели да спре мислите, да се отърве от емоциите, и някак да контролира ума. „Но всъщност е доста различно“, твърди Пъдикомб. Според него целта на медитацията е да се отдръпнем, да видим мислите по-ясно, да станем свидетели на идването и изчезването на мисли, емоции, без да ги осъждаме, със спокоен, съсредоточен ум. Това е т.нар.
фокусирано отпускане
което позволява на мислитe да идват и да си отиват, без обичайното ни ангажиране. Или както казва Пъдикомб: “Ние не сме нашите мисли или нашите емоции. Ако можем да се научим да възприемаме ума по този начин, значи сме свободни.”
Колкото и да е изтъркано, е вярно – не може да променим всяко малко нещо, което ни се случва в живота, но може да променим начина, по който го приемаме.
“Това е потенциалът на медитацията, на осъзнатостта. Няма нужда да палим ароматни пръчици и дори няма нужда да сядаме на пода. Трябват ни само 10 минути на ден, за да отстъпим назад, да се запознаем с настоящия момент, за да изпитаме по-голямо усещане за фокус, спокойствие и яснота в живота си.”
Как става това ли? “Просто” не правете нищо, съветва гуруто на осъзнатостта. “За 10 минути на ден седнете някъде и
оставете умът ви да почине
През този период от деня се фокусирайте върху сегашния момент. Не поставяйте оценки на това, което виждате.”
Защото най-голямото препятствие пред ума е да искаш нещата да са различни от това, което са. Съпротивителните мисли не оставят място за спокоен и широкоскроен ум. А като даваме свобода на онова, което ни разсейва, печелим фокус. Няма никаква мистерия в този процес. Само намерение, отдаденост, практика.
