Ерик Клептън е човек с невероятна кариера и изумителен живот. Един от най-великите китаристи на всички времена, прекрасен певец и текстописец, който фалира четири пъти, губи всичките си колеги от Крийм в катастрофа, а след това и 4-годишния си син. Бори се със зависимостта си към алкохола и наркотиците, със страстта си към жените. Но музикант с желязна воля да живее, чиито песни са изключително разпознаваеми и много обичани от феновете му по целия свят и до днес.
По време на своята кариера Клептън е участвал в много музикални банди и е творил в разнообразни музикални стилове. Сред тях са основно блус, рокендрол, поп, реге и други. Но бляскавата му кариера е белязана от едно трагично събитие в личния му живот. Музикантът преживява истински кошмар. На 20 март, 1991 г.
Клептън губи своя син
– Конър, който по това време е едва на четири и половина години. Момчето умира при инцидент, след като полита от отворен прозорец в апартамента на майка си – акрисата Лори Дел Санто и пада от 49-ти етаж. Ерик, който не живее с Лори, се намира в Ню Йорк по същото време. Предната вечер той и Конър прекарват заедно като истинско семейство и отиват на цирк. Да бъде добър баща на сина си е светлинката, която трябва да изведе музиканта от тунела на пиянството.
“Когато той се роди, пиех и той наистина беше основната причина да започна лечение отново, защото наистина обичах това момче”, казва в свое интервю Ерик Клептън. Нещастнието е повод за написването на една от най-емблематичните песни на Клептън – Tears in Heaven.
Всъщност животът на Ерик Клептън е изпълнен с възходи и падения, с моменти на забавлeние и щастие, както и с такива на тъга и саморазрушение. Независимо от близките, които губи и кофти ситуациите, които преживява, той продължава да твърди неизменно, че се чувства щастлив!
Клептън е роден на 30 март 1945 г. в Рипли, Англия. Майка му Патриша оставя малкия Ерик при родителите си и така той е отгледан основно от своите баба и дядо. В продължение на години той вярва, че Патриша всъщност е негова по-голяма сестра. Още тогава той започва да свири на китара. Постепенно открива, че блусът е стилът, който най-ярко изразява неговата меланхолична и вглъбена натура. На 20 вече е виртуоз в свиренето на китара, а
из Лондон се появяват графити “Клептън е бог”
През 1966 г. в Лондон пристига друга музикална легенда – Джими Хендрикс. Двамата с Клептън бързо стават приятели и обикалят нощните клубове, свирейки и забавлявайки се. Друго интересно и силно приятелство в живота на Клептън е това с бийтълса Джордж Харисън. Двамата създават като съавтори песента Badge, а самият Ерик участва в песента на Харисън While My Guitar Gently Weeps от албума The Beatles (1968) на едноименната група.
Отношенията между двамата знаменити музиканти са сериозно разклатени, поради факта, че
Клептън се влюбва в жената на своя колега и приятел Харисън
– Пати Бойд. На нея Ерик посвещава две от най-известните си песни Layla и Wonderful Tonight. Пати също се влюбва в Клептън и след като се развежда с Джордж, през 1979 г. двамата се женят. Бракът им приключва трагично – Пати не може да има деца, а след време зарязва Клептън заради друг мъж.
Жените, а не наркотиците и алкохолът, са най-сериозната зависимост на музиканта, разкриват негови близки. През годините Клептън има връзки с едни от най-красивите и известни жени в света на шоубизнеса като Шерил Кроул и Шарън Стоун.
Повечето от тях приключват бързо и тъжно. Заради поредица нещастни любовни връзки и тежки загуби на някои от най-близките му хора, певецът не успява да се справи с напрежението и
се пристрастява към хероина
В продължение на 3 години остава в това положение, като се стига до там, че започва да разпродава своите китари. За щастие, музикантът построява собствен център за борба със зависимостите, в който той самият се лекува, успява да се справи с този проблем и да се завърне на музикалната сцена с нови сили и да развие соловата си кариера още по-категорично отпреди.
Прочетете още… Рио Фърдинанд и бурканът със спомени
Правенето на музика е начинът, по който Клептън успява да пребори нещастието, да се изправи отново на крака, след като е повален смъртоносно от живота и да се окаже в позицията на победител.
“Наистина не зная… Вярвам в по-голяма сила, но не зная наистина дали – както казват религиозните хора “ще се видим в отвъдното”. И си мислиш: “Наистина ли? Откъде знаеш?” , споделя в интервю пред Mojo относно Tears in Heaven певецът. – “Винаги съм се чудел дали… срещаме хората отново. И това е въпросът в тази песен. Не обижда никого… Това е страхотен начин да общуваш, търсейки помощ.”
За своя принос към музикалната култура през 1994 г. британският изпълнител е удостоен със званието Офицер на Ордена на Британската империя от Кралица Елизабет II, а десет години по-късно и със званието Командор на Ордена на Британската империя. Но дори тези отличия са само малка част от това, което може да се каже за таланта на Ерик Клептън. Той е носител на още много престижни награди и отличия, сред които
17 Грами и награда Брит
за изключителен принос в областта на музиката.
Днес Lifebites.bg ви предлага няколко запомнящи се цитата от големия Ерик Клептън.
“Едно от най-печелившите неща, които съм научил в живота е как да си държа устата затворена.”
“Аз просто обичам да съм в компанията на хубави жени. Това е моята слабост.”
“Мисля, че част от таланта ми, ако имам такъв, е това, че обичам да слушам.”
“Рискът е да опитваш да контролираш нещо, пред което си безсилен.”
“Болезнено е да се освобождаваш от неща, които са ти нанесли емоционални травми или изобщо нещо лошо, опитвайки се да намериш начин да го изразиш чрез музиката.”
“Най-трудното нещо свързано с това да си знаменитост предполагам е, че трябва да си мил, когато не ти се иска да бъдеш.”
“Смисълът на това да съм си вкъщи е да бъда колкото се може повече със семейството си.”
“Не знам дали вярвам в късмета. Но аз съм истински щастливец.”
