Лесно е да лепим усмивки онлайн. По-трудно е да носим такива на лицата си. Светът бил оцелял, защото се е смял. Сега май оцелява с технологични емоции. Колко усмивки изпращаме всеки ден? А дали се усмихваме наистина или
просто кликваме върху усмихнатия емотикон
Ей така, от любезност… пък и за спестяване на време. Технологиите смалиха света, общуваме с хора от близо и далеч. Усмивки валят като из ведро.
Но защо често получаваме доста усмивки от хора, които в реалността са по-скоро намръщени и мърморещи… Защо не се усмихват, като ги срещнем на улицата, а винаги се хилят виртуално на постове?!
Има най-различни приложения, които броят физическата ни активност. Но брояч за усмивки май още няма. Може би защото те не са просто като крачките – еднакви.
Те, нашите усмивки, могат и да са криви, изкуствени, любезни…
Дали самото разтягане на джуките се води за усмивка? В някои търговски обекти със сигурност. Но те са като тези в чата – не знаеш човекът отсреща дали наистина се усмихва или просто я лепва за по-лесно или по задължение?!
А колко често се усмихваме офлайн, на живо, на хората, които срещаме, на тези, с които се разминаваме в магазина? Изследвания доказват, че в реалността възрастните се усмихват десетина пъти дневно, докато хлапетата го правят около 400 пъти.
Смехът ни прави по-здрави, съхранява човешкото в нас и не ни позволява да зациклим. Казал го е Марк Твен. Научните експерименти го доказват. Смехът изработва хормоните на щастието и си е като гимнастика за тялото и душата.
Затова някак явно трябва да си инсталираме усмивкомер. И да броим поне до сто реални усмивки дневно. Виртуалните важат само, ако наистина се усмихнеш. И ако зациклиш на 56, пусни антивирусната програма да не ти се появяват криви муцуни и рестартирай!
