Прекрасната улица Шипка. Любимо място за разходки с дядо ми в началото на 90-те години, което и до днес си остава такова за нас. Вървейки по нейните тротоари, като на филмова лента пред очите ни минават различни архитектурни шедьоври от епохата на Третото Българско Царство. За повечето от тях дядо ми разказваше каквото бе видял с очите си едно време или каквото бе чул от по-възрастни приятели, от баща си и от дядо си. Той е играл като дете по тези улици и познава почти всяко тяхно тайно ъгълче. Една от красивите къщи, за които ми разказваше, е може би и една от най–мистичните и тъжни сгради в този район. Къщата на архитект Фингов.
Всеки път, когато двама с дядо ми минавахме покрай нея, си представях мрачни сюжети от непрочетени романи. Едва по-късно разбрах, че
тази постройка наистина има злощастна история
свързана със семейството на архитекта. Къща, строена с мисли за добро бъдеще и хубави дни, която така и не успява да се превърне в спокоен дом на фамилията, обитавала я дълги години. Като че ли някаква прокоба тегне над това място и днес, защото красивата иначе сграда е потънала в мрак, прах и забрава… и бавно, но сигурно, както много други сгради, за които ви разказвам, се руши и загива.
Къщата на архитекта Фингов, както простичко я нарича дядо ми, се намира на кръстовището на улиците Шипка и Васил Априлов. Магнетичното женско лице, изваяно от бял камък, е надвиснало над тротоара и привлича неустоимо погледите на минувачите. Тази творба е дело на скулптура Андрей Николов, бележит български творец. Има предположения, че женският образ е на т.нар. Майка на масоните, в чиято ложа е членувал и архитект Георги Фингов, но това си остава само предположение.
Архитектът проектира къщата в периода между 1906 г. и 1908 г. Строи я за себе си и своето семейство. Интересно е, че Фингов я създава като цялостна концепция – заедно с целия ú интериор и мебелите в нея.
Постройката е решена в стил сецесион и е
един от първите представители на този стил в България
Вътрешното стълбище води до първия етаж, където се намират спални, детска стая, дневен салон с тераса и сервизни помещения. Стълбата към втория етаж начева от вестибюл и стига до голям и малък салон, кабинет, трапезария и зимна градина.
Тъжно е, че докато в много други европейски държави подобни сгради се пазят, за да предадат знания за миналото, да покажат красота и свидетелстват за таланта на създателите си и величието на нацията, днес от изключително богатия интериор в Къщата на архитект Фингов не е останало нищо. Стари разкази на хора, влизали в този дом по време на неговото величие, говорят за дъбова ламперия, вградена библиотека, облечени в махагон стени, пана с дърворезби, мебели с инкрустации и кристални полилеи. Всичко това, създадено с много любов за семейството му от изявения български архитект.
Lifebites.bg успя да намери в интернет кадри, които са запечатали днешното плачевно състояние на вътрешността на красивата постройка. Със съжаление открихме, че те вече не са достъпни на официалния сайт на техния автор.
Личната и фамилна истории на Георги Фингов са не по-малко драматични от днешното състояние на къщата. Недълго след като семейството му се установява в новия си дом на ул. Шипка 38 умира първородният син на архитекта. През 1914 г. той продава имота на брата на тогавашния премиер-министър Теодор Теодоров – Петко Теодоров.
В първите двадесетина години след идването на Народната власт, красивата семейна къща е превърната в детска градина за привилегировани другари. През 1978 г. сградата е обявена за
архитектурен паметник от местно значение
През цялото това време на последния етаж живеят сестрите Теодорови, наследници на Петко Теодоров.
През 2007 г. къщата е продадена на Бългериън кънстракшън хаус – каквото и да е това… “Това”, както го определих е АД, опитало да надгражда и достроява шедьовъра на архитект Фингов. Слава Богу тези мераци досега са преустановявани по един или друг начин. Какво ще се случи с тези планове в бъдеще не е ясно. Засега тази красива постройка е оставена на времето и прахта.
Това е поредната сградата, архитектурен шедьовър, която изписва лицето на растящата европейска и развиваща се София. Поредната, която описваме в Lifebites.bg.
Припомнете си Историята на Къщата с ягодите
Призоваваме българските законотворци най-сетне да създадат условия за опазване на българското архитектурно наследство! По-строго да се съблюдава спазването на законите относно поддръжката на тези паметници на културата. Наяве е абсолютно безхаберие и по-лошо – дори зложелателство у наследници и нови собственици на сгради с подобен статут.
Глоба от 5 или 10 хил. лева е напълно неадекватна и няма как да стресне фирми, които работят с обороти от по десетки милиони. За тях е много по-изгодно да плащат такива глоби в продължение на десетки години и да чакат сградите да рухнат, след което да използват терена, отколкото да се заемат с реална поддръжка и ремонт на старите архитектурни шедьоври.
Досадни са леността и непрекъснати опити на хора от институциите да угодят на този или онзи новобогаташ. Институциите, които са ангажирани с дейността и контрола по опазване на българското културно наследство трябва да докажат смисъла от своето съществуване! Българските архитекти, създали красивите градове от началото на XX-ти век заслужават подобен жест и старание. Българите заслужаваме да запазим спомена за величието си като народ.
На СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА четете Кой е Георги Фингов?
[Прочетете още… Лятната вила на Пенчо Семов – шедьовър, тънещ в разруха]
