В средата на 50-те легендарният актьор Марлон Брандо излиза с балерината от български произход Елена Колчагова, с артистичен псевдоним Виола Есен. Този малко известен факт разкрива американският танцьор и хореограф Уейкфийлд Пуул в автобиографията си, озаглавена Dirty Poole (2011).
Марлон Брандо и Виола Есен
започват да излизат в средата на 1956 г., когато актьорът е в началото на суперуспешната си кариера. Две години по-рано Брандо печели Оскар за най-добър актьор в класиката На кея на режисьора Елия Казан. В средата на 50-те Есен ръководи школата International School of Dance, което се помещава в Карнеги Хол.
В училището се преподават уроци по балет и модерен джаз. Последните се водят от Франк Вагнер, хореографът на класическия мюзикъл Уестсайдска история. По време на занятията няма музика, но класовете често са акомпанирани от един или повече перкусионисти. Марлон Брандо, който по това време излиза с Виола Есен, често идва в студиото с бонго барабаните си и акомпанира на останалите музиканти.
Уейкфийлд Пуул не уточнява как са се развили отношенията на Есен с Брандо. Но за сметка на това животът и успешната ѝ кариера като балерина са изключително добре документирани.
Виола Есен е родена като Елена Колчагова в Сейнт Луис, Мисури на 11 август 1925 г.
Родителите ѝ Мария и Асен Колчагови са емигранти от Банско
и забелязват таланта на детето си още в най-ранна възраст. През 1927-ма, когато е на малко повече от две години, Елена приема артистичния псевдоним Виола Есен. Участва в собствено радио шоу по лосанджелиската станция KHJ, където става известна с псевдонима B.B. – съкратено от The Bulgarian Baby.
През 1928 г. сп. The American Dancer предрича бляскаво бъдеще на невръстната Виола и в средата на 30-те родителите ѝ решават да се преместят в Ню Йорк, за да стимулират развитието на детето си. Там младата Елена започва да ходи на курсове при Михаил Мордкин, един от най-великите хореографи на всички времена. Той е част от трупата на Сергей Дягилев и партнира на легендарната балерина Анна Павлова. През 1940 г., когато е все още тийнейджър, Виола Есен става един от първите участници в основания от Мордкин Ballet Theatre, който по-късно прераства в American Ballet Theater.
През 1946 г., когато е на 21 години,
Виола Есен участва във филма Specter of the Rose
на режисьора Бен Хект. Носителят на Оскар Хект ѝ поверява ролята на Хайди – млада балерина, която е съсипана от любовта си към ревнив танцьор, чиято роля се изпълнява от американския балетист Иван Киров (псевдоним на Джон Джоузеф Кашкевич).
Бен Хект вярва, че Есен ще повтори успеха на английската балерина Мойра Шиърър в Червените обувки – филм, базиран на класическата приказката на Ханс Кристиан Андерсен. За съжаление Хект греши. Specter of the Rose (1946) е заснет за няколко седмици с бюджет от $200 хил., но претърпява пълно фиаско в кината и това слага край на кратката филмова кариера на Виола Есен. Тя има забележителни постижения като балерина, но в същото време е пример за това как успехът на сцената не означава непременно успех и на екрана.
Пред 1949 г. Есен обявява банкрут след като дълговете ѝ надхвърлят сумата от $35 000 (около $345 000 днес). Според публикация в сп. Billboard от същата година, Есен дължи пари на 38 души, като най-големият ѝ кредитор е някой си Митро Шишков, на когото тя дължи $20 хил.
Финансовите проблеми преследват Есен до последните години от живота ѝ. Тя умира на 16 януари 1970 г. на 44-годишна възраст.
Specter of the Rose (1946), с участието на Виола Есен може да бъде гледан свободно в YouTube. Вижте рекламни материали за филма в галерията, която Lifebites.bg подготви за вас.
Чудесна статия,поздравления за автора! Явно е ползвал и обогатил статията “Изгрява българска звезда”от Bulgarian connection!Даже за пръстите му се е залепил портрета на Виола Есен от Кирил Василев!