„Аз сънувам картините си и рисувам своите сънища.“
Винсент ван Гог
Да сънуваш е като да съществуваш в една паралелна реалност, но усещането е също толкова истинско, както това в реалния, материален свят. Сънищата и тяхното значение са вълнували не само обикновените хора, но и учените и философите още от дълбока древност. През вековете са се развили безброй теории относно причината и смисъла им.
Защо сънуваме и какво е значението на нашите сънища?
В Древен Египет например, както и в някои други антични страни, сънищата се смятали за прояви, идващи от свръхестествените сили. Египтяните вярвали, че докато сънуваш влизаш в специална комуникация с божествените същества и тяхната енергия.
И тъй като не можем да изложим тук всички, натрупани през вековете теории за сънищата, се спряхме на няколко от основните. Първите пет са споделени в изданието Psychology Today (Психологията днес).
Според първата, принадлежаща на финландския учен Анти Ревонсуо, сънищата са своеобразна тренировка, чрез която се учим как да се справяме (или оцеляваме) в трудни житейски ситуации.
Не така смята обаче Мат Уилсън от MIT’s Center for Learning and Memory. Той защитава тезата, че тъй като не е възможно да запомним всеки един момент от живота си, сънищата представляват ровене из спомените ни, чрез което се избира кои от тях да запаметим и от кои да се отървем.
От своя страна Франсис Крик (който съвместно с Джеймс Уотсън е откривател на модела на ДНК структурата) вярва, че
хората сънуват, „за да забравят“
Или иначе казано, да се освободим от връзките създадени в мозъка ни, които сме направили в ежедневния ни живот, но вече не са ефективни за нас и на тяхно място да се освободи пространство, където да създадем нови.
Д-р Ърнест Хартман е избрал да се фокусира върху емоционалната страна на сънищата. Той вярва, че те са въплъщение на нашите емоции, пресъздадени в картини. В тях ние се сблъскваме с емоционално натоварени казуси на „защитено място“ и това ни дава възможност да направим връзки, които съзнателно не бихме могли да разберем или да достигнем.
Петата теория, в която много хора вярват, разбира се, е тази, която отхвърля всички останали. Теорията, че за сънищата няма определена причина или насоченост. Че те са случайни картини, които се раждат в подсъзнанието ни и нямат абсолютно никакво значение или смисъл.
Велики умове в света на психологията и психоанализата също не пропускат да разгледат и да се опитат да разгадаят мистерията на сънищата. Сред тях попадат големите Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг. Както по повечето въпроси, така и тук те двамата имат различно виждане за нещата. Всеки от тях изгражда своя теория за сънищата и тяхното значение и смисъл.
Фройд
Според написаното в книгата му Тълкуване на сънищата, Зигмунд Фройд вярва, че сънищата са пряко свързани със събитията, които сме преживели в деня преди съня да се появи. Както и, че те проявяват наши несбъднати желания, които са се появили в главата ни в този ден.
Според бащата на психоанализата това лесно може да се докаже, ако се вземат предвид детските сънища, които буквално и категорично фотографират конкретно желание на детето като кукла, топка или захарен памук. При възрастните хора ситуацията е малко по-различна, тъй като желанията се разкриват в съня ни завоалирано и често са изкривени до неузнаваемост. В резултат на това изкривяване и замаскиране реалното съдържание на съня остава скрито.
Нерядко според Фройд сънищата ни са резултат от потиснати еротични желания, които сме изпитали, но сме оставили дълбоко в несъзнаваното, тъй като не могат да бъдат реализирани по една или друга причина. Често те дори са неосъзнати от нас самите.
Юнг
Макар да не отрича теорията на Фройд изцяло, неговият колега Юнг изказва мнение, че да смятаме сънищата за проява на несбъднатите ни желания е твърде наивно и недостатъчно задълбочено. Според Карл Густав Юнг сънищата засягат много по-голяма част от нашето същество – те обхващат несъзнаваното, както личното, така и колективното. Той твърди, че психиката е саморегулиращ се механизъм, в който съзнателните нагласи е вероятно да бъдат компенсирани несъзнателно (в съня) от техните противоположности.
Юнг добавя, че в съня ни се проявяват определени архетипи, които са неща дълбоко скрити от нашето съзнание. Такива са например Анима (женското начало), Анимус (мъжкото начало), Сянката (онази част от Аза, която крием от хората и не желаем те да виждат) и други. Според Юнг те се явяват в нашите сънища под формата на определени символи и/или определени фигури – мъж, жена, старец, ваш роднина или приятел.
