Най-честата причина за смяна на работата е лош шеф. Некадърни мениджъри има в цял свят, но у нас зигзагообразният преход към пазарна икономика роди началници с начално образование и висше самочувствие. Както гласи една приказка – в българските офиси тези с анцузите ръководят тези с костюмите.
Днес Lifebites.bg ви предлага списък с едни от
най-кофти типовете,
заемащи ръководни длъжности по родните ширини
или въртящи бизнес, в който по стечение на обстоятелствата може да се окажете въвлечени. Ако сте преживели (на гърба и нервите си) някой, с който ние пък не сме се сблъсквали, не се колебайте да го добавите или опишете като коментар под материала.
За начало ето ги и първите няколко типове български шефове, чиито сбъркани бизнес шевове пукат по шевовете нервите на служителите.
Соц шев: Винаги директор
Бил е директор по време на соца. Още са му петилетките в главата, но се опитва да преизпълни плановете за три години. Секретарката му е племенница, счетоводителката е втора братовчедка, шофьор му е син на баджанака. Назначенията във фирмата са по шуро-баджанашка линия, а случайно попадналият служител обикновено се чуди кой на кого е зет. Заплатите и бонусите се определят по съребрена линия, глобите и санкциите обаче не следват никаква причинно-следствена връзка, дори и кръвна.
Оперативки се правят задължително в точно определен ден и час, записват се срокове и отговорници. Протоколите от тях се разнасят от офис на офис дни наред. А на събрания ръководството се прекъсва само с аплодисменти.
Шев: Връзвам връзки всякакви
Бизнесмен, който гравитира около политиката, особено на местно ниво. Връзва и завръзва връзки с управленци на всякакво ниво, намърдва се в някакви партийни листи, местни общински съвети, браншови организации.
Целта е спечелването на обществени поръчки, концесии, проекти и изобщо – където има пари. Ако негови хора са на власт – бизнесът върви, ако не – загива и се чака смяна на управлението.
Персоналът на най-вървежните ресторанти и заведения го познава по-добре от подчинените му, тъй като този тип шеф често ухажва видните си бизнес клиенти и партньори на пищни вечери и дълги запивки. Бюджетът за представителни разходи е по-висок в пъти от този за заплати. А служителите по-често са в неплатена отпуска, отколкото бачкат. Постоянно зает е само юристът, за да обжалва търговете, спечелени от конкурентите.
Шев: Извезана със силикон
Хубавелката е решила да има собствен бизнес, дали са ú парички за кафене, разкрасително студио или магазин. Естествено, тя е мениджър. И иска асистентка до 25 години, с висше образование, 5 години трудов стаж и два западни езика. И да е постоянно на разположение за минимална работна заплата.
Бизнес стратегията на силиконката се сменя толкова често, колкото и маникюрът. Маркетингът ú е каквото каже Мимето или Десито. Ако сметките не излизат, девойката зад касата се уволнява. Всички виждат, но кой смее да отбележи, че мениджърката постоянно бърка там за лични нужди.
Бизнес шев, съшит с бели конци: Пичът
Много е готин, пие си биричката със служителите, черпи по обяд… Ама като се стигне до заплата – пари нема, действайте… И виц ще разкаже, че положението си е…., ама следващия месец се чака раздвижване с една добра сделка и ще има бонуси.
Служителите не взимат пари редовно, но и не гладуват – шефът е осигурил обяд на бартер, ваучери с намаления, отстъпки за автомонтьор при приятели… Помага с квото може и за разрешаването на личните проблеми на служителите си. Ама как да обясниш на кредитния инспектор в банката, че имаш златен шеф, на който временно не му върви бизнеса?!
Шев: „Прада”
Някак си е открила или са ú открили добра пазарна ниша. Изглежда делова, инициативна, комуникативна. В главата ú обаче има само паяжини, а бизнес идеите си плете по време на партита, матинета и коктейли.
Наема на работа само квалифицирани служители, събира ги често на нещо, което тя нарича „брейнсторминг”, очаквайки те да реализират неоформената идея в паяжината. Ако не се получи както е очаквала, виновен е отговорният за него, защото е пропуснал да направи СУОТ анализ, оценка на риска или други подобни заучени от нея бизнес клишета. Занимава се обикновено и с благотворителност, но абсолютно точно пресметната и имиджодоходоносна. И си мисли, че наистина е дяволица в бизнеса, защото носи Прада, примерно.
Зиг-заг преходен бизнес шев: Самоизградилият се от нищото
Непрекъснато натяква, че сам се е изградил от нищото. Започнал е обикновено с банички, с гараж, с куфарна търговия от Истанбул, със секъндхенд хладилници или автомобили от Австрия. Сега има добър бизнес, много офиси, различни бизнес дейности. Но никой не е умен и напредничав, колкото него.
Затова често служителите му са на четиричасов работен ден, а работят по 12. Твърди, че с дни не е спал, докато си стъпи на краката, така че отпуските са за мързеливите. Той навремето е пестял от банички, сега пести от осигуровки. На който му изнася – да бачка. Ако не – хора без работа колкото щеш.
P.S. Този списък със сигурност може да се допълва и с други бизнес типажи. По-трудно е да се разграничат типове лоши работници. Защото те някак си си приличат – мързи ги, закъсняват, вечно се оправдават, оплакват и негодуват… Защото както преходът роди началниците с начално образование, така и осемчасовият работен сън за държавата продължи – но на частно. И се получи шантава бизнес бродерия, с криви шевове и подгънати служители. И много, много сива….
