Мирослав Тихи: Невероятната история на един самобитен фотограф

Снимките му са без фокус, изкривени, лошо отпечатани и в ужасно състояние – опърпани, надраскани и осеяни с петна от Бог знае какво. На почти всички от тях има момичета и млади жени, които дори не подозират за това, че са снимани. Така може да бъде описана работата на Мирослав Тихи – самобитен чешки фотограф, който работи през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век в родния си град Кийов.

С разрошената си коса и брада и парцаливи дрехи Тихи не е нищо повече от безобиден ексцентрик, който лесно може да бъде объркан за клошар, но

през 2004 г. той се превръща в сензация в света на фотографията

с изложби в Париж, Ню Йорк и Лондон. Фотографиите на Тихи са груби и неподправени. Те са изкуство, родено от вътрешната потребност да създаваш и радостта от това, а не от желанието за пари или слава.

Мирослав Тихи започва да снима през 50-те години със собственоръчно изработена от дърво и картон камера. Той често може да бъде видян да обикаля родния си град Кийов, да виси по автобусни спирки, на градския площад, в парка или край плувния басейн, където снима нищо неподозиращите жени, къпещи се там.

След това Тихи се връща вкъщи, проявява лентите и копира снимките, които често поставя в рамка или декорира. Той прави това повече от двадесет години, но един ден приятелят му от детинство Роман Буксбаум открива купищата снимки, непроявени негативи и собственоръчно направените от картон и дърво камери. Останалото, както гласи клишето, е история.

Тихи предизвиква истинско цунами в света на фотографията и работата му е показвана в музеи и галерии в световните столици.

[Прочетете още: България в цвят, заснета от личния фотограф на Хитлер]

Ексцентричният фотограф е роден през 1926 г. и би могъл да стане един от най-изявените чешки художници в стил социалистически реализъм, ако беше избрал пътя на конформизма. През 1948 г. той е приет в Академията за изящни изкуства в Прага, но след като комунистите завземат властта в страната, той

отказва да рисува работници,

трактори и комбайни вместо голи женски фигури

и напуска престижното училище.

След като изкарва задължителната военна служба, Тихи става още по-ексцентричен. Той спира да се грижи за външния си вид, започва да се облича като клошар, в което някои виждат бунт срещу системата.

Властта се опитва да го озапти като го изпраща в лудница за по няколко дни, най-вече по време на официалните партийни празници. През 60-те Тихи се отказва окончателно от рисуването и започва да снима със собственоръчно направени фотоапарати.

Жените остават любимия му обект

Някои от тях дори не разбират, че фотоапаратът на Тихи, направен от шперплат и консервни кутии, е истински и смятат, че той е просто местния луд.

През годините Тихи преживява с помощта на малката си инвалидна пенсия и снима най-вече за собствено удоволствие. Понякога той рисува върху снимките си, за да подчертае чертите на моделите си. Когато работата му е открита за света, повечето от негативите му, които не са съхранявани при подходящи условия, са повредени.

[Вижте още… Историята на една легендарна фотография]

През 1981 г. съседът и приятел на Тихи Роман Буксбаум намира снимките му разхвърляни по пода на студиото му и започва да ги колекционира. В продължение на десетилетия Буксбаум е единственият човек, който знае за фотографиите на Тихи.

През 2004 г. колекцията на Буксбаум е показана на Биеналето за съвременно изкуство в Севиля, а на следващата година на престижния фестивал Rencontres d’Arles, където

печели наградата за ново откритие

Следват големи изложби в Цюрих и Париж. По онова време Тихи е на 71 г. и Буксбаум основава фондация на негово име, която да съхрани и популяризира работата му. Но през 2009 г. Тихи неочаквано прекъсва всякакви връзки с Буксбаум и фондацията.

През 2010 г. Тихи открива самостоятелна изложба в Международния фотографски център в Ню Йорк, която се състои от 100 фотографии, разхвърляни по пода на галерията и затворени под стъклен похлупак. Показани са и някои от собственоръчно изработени от Тихи фотоапарати, както и ролки с непроявени ленти.

Откакто става известен, Тихи не посещава нито една от изложбите си и остава аутсайдер до края на живота си. Той умира през 2011 г. на 85-годишна възраст в същия град, в който се е родил. Попитан каква е тайната на добрата фотография, Тихи казва:

“Преди всичко трябва да имате скапан фотоапарат. Ако искате да бъдете известен, трябва да правите нещо по-лошо от всички останали.”

Вижте още от фотографиите на Тихи в галерията.

1 of 47