Обучението в родолюбие не е лесна работа, нито може да се опише в кратък текст. Но то определено е важно. Защо ли? Защото според психолози, ако не знаеш кой си, ако нямаш ясна самоопределеност, ще ти е много по-трудно да се реализираш успешно в зряла възраст. Или иначе казано – помагаме на децата си, като им разказваме за миналото и им показваме Родината. А ако владеят и езика – още по-добре. Повече за това можете да прочетете в текста Езикът при децата, които живеят в чужбина.
Самата аз от няколко години живея в Швейцария, както мнозина от вас вече знаят от разказите ми за живота в алпийската страна. Дойдохме за няколко години заради работата на съпруга ми. И знам, че е въпрос на време да се върнем у дома.
Съпругът ми също е българин и това автоматично предопределя по-специалното ни отношение към въпросите за Родината при възпитанието на децата ни. Те са 100-процентови българчета. Родени са в София и бяха на годинка и 7-8 месеца, когато дойдохме в Швейцария. И въпреки, че растат в чужбина, те са със самосъзнание на български момичета. А за това ние правим много. Всичко, което е по силите ни.
Едно от многото неща във възпитанието по родолюбие, на което се посвещаваме с голямо желание, е пътуването. Къде с мама и тати, в България повече с мама и баба. Когато сме удома, се стараем да минаваме по различни маршрути, за да могат децата постепенно да опознаят България. Започнахме, когато бяха на около 3-годишна възраст. Бавно и
последователно им разкриваме богатата българска съкровищница. И ги възпитаваме в родолюбие
Имаме твърде много път да извървим заедно, но да сме живи и здрави, непременно ще го направим.
В тази връзка, в Lifebites.bg решихме да започнем да разказваме за пътуванията с деца из България. Местата, които посещаваме, какво е впечатлило децата ни в тях, какви са били реакциите им. Ще се радваме, ако и вие споделяте личните си истории и впечатления от тези места, като коментари под съответните истории.
Това може да е от голяма полза за родителите, които се колебаят от коя възраст да започнат да пътуват с децата си из родината, къде да ги заведат, какво да им покажат. Пък и всяка обмяна на мисли, емоции и впечатления, е толкова обогатяваща!
Първата дестинация, която ви предлагаме, е старопрестолният град.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Нашите момичета се запознаха със старата столица, когато бяха на 3-годишна възраст. Тогава бяха с двата крака в приказната тема и всичко се приравняваше към любимите приказни герои и героини. Купихме им рокли на Пепеляшка, на Бел от Красавицата и звярът, на Снежанка и на Аурора от
Спящата красавица. Не ги събличаха, дори в най-ужасяващата жега. И така, не беше трудно да ги убедим да се разходим из Търново. Все пак това е градът на българските принцеси.
Истината е, че при това първо посещение, те просто се фръцкаха с принцеските си роклички на фона на Царевец. Това им беше достатъчно. Жегата през това лято беше непоносима, та не им причинихме разходка из останките от крепостта, но пък ги заведохме в любимия ни ресторант Щастливецът, където за наша радост ометоха цяла Циганска тава с дъхава пърленка.
Факт е обаче, че запомниха града. Когато се върнахме три години по-късно, те вече бяха достатъчно пораснали, за да се вслушат в историите, които им разказвахме.
Историята за деца:
Разказахме на момичетата за тримата братя, които освободили България от византийците и я направили силна държава. Разбира се, на тях приказката за Тримата братя и златната ябълка вече им бе позната и аналогията дойде от само себе си. Но макар и тук братята да са трима, истинската история е по-различна и още по-интересна от приказката.
Защото в Търново големите двама братя извършили геройство, като освободили страната си. Управлявали я мъдро като добри владетели. След като умрели, на трона на българските царе се възкачил най-малкият от братята – Калоян. Той направил страната могъща, а армията ú – непобедима. Е, нямал късмета да се ожени за прекрасната царкиня. Даже се предполага, че неговата царица участвала в заговора за убийството му, но то в живота е така – не винаги има щастлив край.
После пък един друг цар –
Иван Асен II показал на света, че държавата му можела да порасне и без да води войни
и да пролива кръвта на своите и чуждите. Заложил на доброто и любовта и спечелил. На същия този цар му се наложило и да воюва все пак. И понеже бил много мъдър, успял да спечели битката, но не пленил войниците от другата армия, а ги пуснал живи и здрави да се приберат по родните си места. Така той записал името си в историята като един от най-мъдрите и добри владетели.
Изводът, че доброто побеждава злото, се намества в главиците им сам. А веднъж преминали оттам, за нас не е трудно да им припомняме историята на онзи мъдър цар. В ежедневието на децата често възникват ситуации, в които тази аналогия се оказва много удачна.
Къде да ги заведем:
Ние първо заведохме децата в музея с восъчните фигури, където със зяпнали уста съзерцаваха фигурите на българските владетели. Огромен интерес предизвикаха ризниците на българските воини и това, че самият цар (Калоян) е влизал смело в битки. Особено интересен за тях беше битът на хората по онова време – как живеели бедните и как богатите българи. Какви били най-разпространените занаяти. На какви маси се хранели, на какви столчета сядали. (Повече снимки може да разгледате в галерията по-долу)
След посещението в този музей нямаше проблем да ги поведем из Царевец. Вече имаха на какво да стъпят. Бяха впечатлени от високите скали, стените на крепостта и моста, който се вдигал. Това правело крепостта непристъпна и всяко дете успява да го види веднага.
Не можеха да си представят как е изглеждал средновековният град, но си даваха сметка, че по камъните, по които стъпват, са отеквали конски копита и са преминавали някои най-големите мъже в приказната част от историята на България. Е, мрънкаха заради жегата. Но
щом видяха лятната оперна сцена, приказката сякаш оживя
Защото в малките главици едно такова нещо може да свърже сухата действителност с въображаемия свят.
Ние все още не сме успели да заведем момичетата да гледат шоуто Звук и светлина, но това, според мен, е нещо, което не се забравя. Аз самата бях още дете – на 13 години, когато го видях. И продължавам и сега да го сънувам. В спомените ми е изумително зрелище, което много ясно предава усещането за велика и драматична история. Така, че ако можете – не пропускайте.
В никакъв случай не лишавайте малките бързоходци от разходка из старата част на града. Покажете им Къщата с маймунката на Уста Колю Фичето, приютете ги в жегата под сенките на Самоводската чаршия. Хапнете локум или бяло сладко на клечка или захарна фигурка.
Пийте една лимонада
За мъниците има много изкушения в малките дюкяни и сувенирните магазини, но пък от друга страна точно те ще поддържат интереса им по-дълго.
Нашите момичета се сдобиха с прабългарски талисмани от едно от магазинчетата. Носят ги редовно и с гордост ги показват на швейцарските си другарчета. Обясняват, че това са едни много стари неща, които им носят смелост и успехи – както са носили на великите царе в родната им България.
Ние не успяхме да стигнем с децата до Асеновата махала, където е църквата Св. 40 мъченици. Но следващото лято ще попълним този пропуск. Знам, че ще се впечатлят да видят букви, написани преди повече от 1000 години на камък и ще им цитирам надписа от прочутата Омуртагова колона “Човек дори и добре да живее умира и друг се ражда”…
Ще им покажа гроба на любимия ми владетел – цар Калоян. Знам, че със сигурност ще замлъкнат, щом видят мястото, където и до днес почива един истински български цар. А това мълчание ще им предаде един от най-важните уроци по родолюбие.