Неговият глас – мек, успокоителен и благ, завинаги ще остане любим на много от нас – порасналите деца. Глас, познат и близък, отпечатал в съзнанието ни като красив летен спомен приказките, песните и думите му, които ще ни стоплят и карат да се усмихваме, независимо на колко години сме. Гласът на Асен Кисимов. На 3 май Бате Асен, както винаги ще го наричаме и помним,
щеше да празнува рожден ден
Роден в Пловдив, Асен Кисимов се превръща в любимец на няколко поколения български деца. А животът му, макар и невинаги лек, минава като спектакъл – на сцената, пред погледите на публиката, която го обожава.
По изкуството и песните се увлича още от дете, а майка му Людмила, която е изключително благородна и състрадателна жена, му предава любовта към книгите. Малкият Асен, който е възпитаник на ембематичния хор Бодра смяна, се качва на сцената на Народния театър за първи път, когато е едва 14-годишен. Сцената, камерата и микрофонът се превръщат не просто в негова професия, а в съдба. Той използва дарбата да вълнува, усмихва и разчувства малки и големи до края на живота си.
Бай Асен участва в над 100 телевизионни, кино и театрални продукции, изпява
едни от знаковите детски песни
(като Тече всичко тече от култовия Васко да Гама от село Рупча и Къде остана детството към Войната на таралежите) и в продължение на над 40 години води радиопредаването Часът на слушателя по националното ни радио.
Всички се раждаме добри, вярва приживе актьорът. Но, за съжаление, именно този благ и добър човек се сблъсква с човешката жестокост, когато през 1995 г. е пребит от група скинари в софийски трамвай.
Травмите са тежки – Бате Асен е наръган в главата. Няколко години след инцидента той остава извън сцената, докато се възстанови напълно от нанесените му рани. Казва, че прощава на нападателите си.
Години по-рано в една от песните си бате Асен сякаш пророчески изпява:
“Днес така ми се случи,
че от нашего брата
моя милост получи
мощен удар в ребрата,
придружен от съвета
щом не зная да трая
да се возя в таксета,
не да взимам трамвая…”
Една сутрин, 10 години по-късно, сърцето на бате Асен внезапно спира да бие. Последните му думи в онова утро били, че няма търпение да се срещне с децата и да види отново усмивките им.
Защото това е, което постигаше той с песните, ролите и разказите си. Усмивки. Ние ще ги помним и тях, и гласа му… те са част от тези наши най-сладки безгрижни години, когато да чуем и видим Бате Асен беше истински празник!
Днес Lifebites.bg ви предлага да си припомним малка част от думите, с които Асен Кисимов завинаги ще остане в сърцата ни.
“Ето, мили деца, така започва приказката, която днес искам да ви разкажа…
“Годината сезони четири си има
и те се сменят в ред определен,
но в пролет, в лято, в есен, в зима
пред микрофона е Асен.
Ще пея за вас, само за вас,
мои далечни и непознати приятели.”
“Тече, всичко тече,
времето няма бряг и ни влече, няма как…
Растем и пак ще растем, но заедно с теб.
Приятел с теб съм днес, и утре, и до край –
въпрос на мъжка чест, не на игра.”
“А днес моят собствен наследник извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря, нали?”
“Те могат да бъдат звездите джуджета,
могат да бъдат звездите гиганти,
може да падат звезди от небето,
но от небето не падат таланти.
Щом ти се иска да бъдеш звезда –
почвай да светиш, оставяй следа.”
“Искате да воювате? Хубаво. Воювайте. Бийте се. А аз ще гледам отстрани, даже входни билети ще продавам и ще викам “Уррааа”.
[От Рицарят на бялата дама]
“Децата пътуват, измислят, играят, но всичко туй става си тихо, наум.”
“И добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора…”
Ама вижте какво – не бива да си вървя, не мога и да остана…
[От От нищо нещо]
Поздравления! Не ми е ясно как, но ме направи на пух и прах.
[От Рицарят на бялата дама]
