Защо супер квалифицираните са супер прецакани

Има цяло едно поколение хора, които днес са безработни и сами. И не защото са избрали този статус, ами защото днес е времето на супер квалифицираните – в личен и професионален план. Това е моето поколение – все още млади хора, които са получили добро образование, които имат ценностна система, които искат нещо от живота, но просто някакси не го намират.

Защо е толкова ужасно да си от супер квалифицираните?

Аз съм сама. Сама съм, в смисъл – сингъл. Сингъл съм, в смисъл – супер квалифицирана за средностатистическа любовна връзка. И много искам да не е така, обаче е така. Видяла съм достатъчно и мога да избирам. Ама то… от какво точно да избираш. На супер квалифицираните изборът им е стеснен.

Аз съм извадка от едно поколение, което сякаш не съществува и не се вписва много в реалния живот със стандартните разбирания за дом, семейство, предпочитания, терзания, работни занимания, житейски решения. Милиони пъти съм се питала защо прекрасни, умни и забавни хора, претъпкани от рядко ценни качества и богата душевност не могат да намерят своя човек или своята работа.

“Много красива, малко надута, с огромна коса и ц***“ – така наскоро ме описа една приятелка, припомняйки си първата ни среща. Е, колко да са ми огромни… косите?! – помислих си. Определението ми хареса, признавам си, но чак сега си давам сметка, че хората от кръвната група на супер квалифицираните изглеждат точно така – макар и да са леко привлекателни, те са и тежко дистанцирани. Или поне на пръв поглед.

Но за втори поглед рядко някой полага усилия, а когато се случи, супер квалифицираните вече са го разнищили до степен, в която и той сам не се познава и всяко продължение е невъзможно. И за да върви все пак еволюцията и човешкият род да съществува, супер квалифицираните яки мацки по правило избират най-големия шнорхел (каквото вкараш, това изкарва, без филтър, само празно пространство с удобна форма).

И те си го харесват до безкрай, защото е лишен от всякакви рефлекси и толкова не дава нищо от себе си, че супер квалифицираните в някакъв момент започват да открояват върху бялото платно каквото искат да видят.

Супер квалифицираните имат толкова богато въображение и плътно присъствие, че сами попълват празнотите във връзките си

Подобен феномен се забелязва навсякъде по света. Те са привлекателни, успешни… и сами. Даян Кийтън остава неомъжена, въпреки своите романси с Уди Алън, Уорън Бийти и Ал Пачино. Твърди, че е напълно удовлетворена и кой не би повярвал на това.

Вдъхновението на много жени,

Коко Шанел – не е разчитала на мъжко рамо

за да постигне висини в изкуството си. Когато дукът на Уестминстър я моли да се омъжи за него, тя отклонява предложението, а по-късно коментира: „Никога не съм искала да тежа на един мъж повече от една птичка.“

След връзката си с Ланс Армстронг и преживяната борба с рака през 2006 г. Шерил Кроу посвещава живота на себе си. Тя води лични битки, осиновява дете, защитава различни каузи и без страх и извинения продължава гордо да стои зад своя статус – single.

“Истината е, че ако се бяхме оженили, сега нямаше да сме заедно, защото това не е традиционна връзка по никакъв начин“ – казва Опра Уинфри за дългогодишния си партньор Стедман Греъм, с когото силната дама е избрала да споделя „духовен съюз“.

Какво да кажем и за Бетховен, Кралица Елизабет I, Симон дьо Бовоар или пък Ал Пачино, които също никога не са били законово обвързани.

Супер квалифицираните невинаги съзнателно избират да са сами

Много дами предпочитат свободата и независимостта пред самоцелната връзка с мъж. Тази вълна супер квалифицирани е изградила сама своя малък свят от разбирания и желания, и шансът в него да попадне точния човек е колкото от първи опит с произволен ключ да отключиш някой от катинарите на влюбените от Моста на изкуствата в Париж.

Едни разбират, че връзката с някой не е тяхното нещо, други не желаят да имат деца, трети раждат децата и

преоткриват себе си в живота без партньор

Някои не ги плаши идеята да бъдат сами и се забавляват с факта, но има и такива, за които да са сингъл е стечение на обстоятелствата, което те не могат да променят.

Поколението на супер квалифицираните обаче носи и друг кръст. Защото, когато си супер квалифициран в една област, обикновено си супер квалифициран и в друга. И това изобщо, ама изобщо не е супер. Супер квалифицираните намират трудно не само житейското си място, но и професионалното.

Аз съм достигнала ниво Експерт в ходенето по интервюта за работа. Имам прекрасна автобиография и постижения, винаги се озовавам в топ 3 от листата с кандидати в желаните от мен компании. И после нещо става.

Прочетете още: Защо интелигентните хора създават връзки по-трудно

Или по-точно – нищо не става. Като типичен супер квалифициран кадър, който достатъчно е пробвал да се вписва тук-там и не успява, реших сама да си създам такова място, в което аз да съм на място. Въпросът е защо е нужно да случва по този начин?

Познавам адски много хора, които имат ценз, образование в чужбина и опит, и всички те са в невъзможност да си намерят мястото в професионален план в страната ни. Това е поколението на супер квалифицираните, което всява смут в корпоративните редици и колкото повече титли, образования или квалификации притежава, толкова повече само се закопава.

Противно на всяка логика, супер квалифицираните са най-често отхвърляните кандидати за работа, а това са само част от причините:

1. Не могат да ви плащат, колкото искате;

2. Работодателите не знаят как ще ви задържат дълго време;

3. Притесняват се, че ще отказвате да вършите по-неквалифицирана работа;

4. Смятат, че бързо ще ви стане скучно;

5. Приемат ви за вътрешна конкуренция и потенциална опасност;

6. Все още им изглежда неестествено по-млад човек да ръководи по-възрастни.

Каквото и да си говорим, изобщо не е яко да си супер квалифициран.

Ужасно изморително е. Супер квалифицираните подлагат всичко на съмнение. Най-вече себе си.

Този специален социален вид чете, развива се, чувствителен е. Той търси новото и е сетивен. Все още вярва в чудеса и предпочита да помага. И като всяко подобно микро общество, супер квалифицираните се отнасят с известно съмнение към това, което постигат. Тук липсва арогантното невежество, което несъмнено е пробивно.

Отдавна съм се отказала да влизам в състезания със знойни дами с незадоволително количество мозъчни гънки за нечие сърце. Не искам и да работя някъде на всяка цена. Аз съм сама. Сама съм, в смисъл – сингъл. Сингъл съм, в смисъл – супер квалифицирана. И много искам да не е така, обаче е така.

Всичко е свързано и нищо не е изолирано. Днес е времето на супер квалифицираните, които са безработни и сами. Това е моето поколение – младите зрели хора с добро образование и ценностна система, които искат нещо от живота, не го намират, но продължават да го търсят. Все още.